Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Едно от леченията на кистите, което е алтернатива на операцията, е пункцията през кожата под ехографски или рентгенов контрол. Това става, когато кистите са над 5 см в диаметър.

Манипулацията се извършва в стерилна обстановка в операционната. Болният се поставя по очи или да лежи на противоположната страна на кистата. Лумбалната област се почиства и се огражда със стерилни чаршафи. Трансдуцерът (главата) на ехографа се стерилизира или се обвива със стерилен материал. След това ехографски се оглежда кистата и бъбрекът и се определя най-вероятното място за пункция, което се анестезира (обезболява).

Когато анастезията е завършена, отново се позиционира кистата, като целта е водещият пунктир да мине по средата на течното съдържимо. Асистент задържа трансдуцера на това място, а операторът вкарва пункционната игла, която е куха и има мандрен (пълнител) за да разслоява, а не да отнема тъкан. Съдържимото се евакуира с 10 сс или 20 сс спринцовка с добър вакуум. Когато кистата се изпразни, може да се вкара склерозиращ материал - например спирт, глюкоза, фенол. Контрол се прави след един месец.

Усложненията при аспирация на кистите и склерозиращата терапия са до 10%. Често усложнение е запушването в пиелоутералния сегмент поради екстравазат (излизане извън съдовете) и възпалителни изменения, които понякога могат да доведат до нефректомия (махане на бъбрек).

Рецидивите на кистата след пункция до 1 г. са 50%. Ако пунктираната киста отново достигне до обем за пункция, тя може да се повтори. Обикновено след петото пунктиране се обмисля оперативно лечение.