Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Пиелонефритьт е възпаление на паренхима на бъбреците, предизвикано от различни микроорганизми (бактерии, вируси, протозон, гъби и хелминит). Той е остър и хроничен. Предразполагащи фактори за развитието му са:

- запушване на хода на пикочните пътища от бъбрека до външния отвор на пикочния канал от конкременти;

- урологични, диагностични и лечебни процедури;

- рефлукс (обратно връщане на урина в бъбрека);

- бременност;

- вродени заболявания на пикочните пътища;

- метаболитни нарушуния (диабет);

- простуда;

- затлъстяване.

Пътищата за проникване на инфекцията са четири - чревен от гнойно огнище в организма, лимфен (рядък), по хода на уринарния ток; възходящ - от долните пикочни пътища към бъбрека - по стените на пикочните пътища. Защитни механизми на организма срещу инфекцията:

- нормална бактериална форма на пикочно-половата система - перинеумът е богат на микроорганизми. Например стафилококус епидермидис, някои анаеробни. При миене броят им намалява, но след около 8 часа те се възстановяват. Тези микроорганизми не могат и не трябва да се отстраняват, тъй като имат защитен механизъм. Крайната част на уретрата (пикочния канал) нормално съдържа анаероби.

Защитни механизми на организма срещу инфекцията:

- Имунологична реакция като защита при инфекции. Реактивността бива специфична и неспецифична.

При инфекции се намират антитела и в кръвта, и в урината:

- Локални защитни механизми. Според много автори здравият уринарен тракт има 4 физиологични бариери:

1). Перинеална - различно рН на вагина, уретра и перинеум

2). Везикална - пълното изпразване на мехур и свойствата на лигавицата му. Тя е покрита с муцин, който пречи на непосредствения допир на бактериите с епитела.

3). Бариерата срещу рефлукса

4). Бъбречния паренхим - осмаларитет, високи NH4+ концентрация, липсата на застой на урина.

При нарушаване на тези защитни механизми се създават условия за инфекция. Клиничната картина при острия пиелонефрит се характеризира с висока температура, втрисане, изпотяване, отпадналост, херпес, главоболие, гадене, повръщане. Има болки в кръста, често с болезнено уриниране.

Нелекуваният остър пиелонефрит води до хронифициране, който се характеризира с анамнеза на прекаран остър, болки в кръста, уморяемост, отпадналост, полиурия, никтурия, главоболие, сърцебиене, световъртеж (от хипертония).

Правят се лабораторни изследвания и параклинични - ехография, венозна урография,  аксиална томография. Венозната урография е въведена през 1929 г. През последните години с откриването на новите йодни препарати за контраст се получава много добър образ и този вид изследване дава най-добри представи за функцията и състоянието на бъбреците.

Различните заболявания дават характерни изменения в чашките и легенчето на бъбрека. При пиелонефрит се намира атония (отпускане на легенчето), смачкване на шийките и чашките, трудно се различават границите и очертанията на самите чашки. С напредване на възпалителния процес бъбрекът може да намали размерите си (да склерозира) и функцията силно да намалее до почти пълно изключване (ням бъбрек). В такива случаи трябва да се направят изброените преди това методи на изследване плюс миокробиологично изследване на урината и вероятно изотопонефрография.

При острия пиелонефрит лечението е болнично - адекватно антибиотично лечение до получаване на урокултурата.

При хроничния пиелонефрит лечението е комплексно, консервативно (антибиотици - след урокултура). Може да се наложи операция, ако има механична пречка в оттока на урината. Прилагат се спазмолитици, аналгетици, топли течности, билколечение и балнеолечение, ако има литиаза (камъни).