Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Основни клинични прояви при паническото разстройство са повтарящи се пристъпи на паника и особено засилена тревожност до степен на ужас, които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства и поради това са относително непредсказуеми. Пристъпите траят няколко минути, но понякога и по-дълго. Могат да се повтарят с различна честота.

Основните симптоми на пристъпите на паника се изразяват във внезапно сърцебиене, болки в гърдите, които понякога обезпокояват лекарите за наличие на сърдечни проблеми, чувство на задушаване, световъртеж, изпотяване, гадене и други. Почти винаги се съпровождат от вторичен страх от смърт, загуба на контрол или обективна опасност. Паническата атака много често е последвана от траен страх от нова такава атака.

Трябва да се различава генерализираното тревожно разстройство, при което тревожността и напрегнатостта е постоянна и е неопределена, с чувство на нервност, мускулно напрежение, треперене, сърцебиене, изпотяване, световъртеж и почти непрекъсната напрегнатост, съпроводени с тревожни мисли, опасения и предчувствия, които са свързани с разнообразни области в работата, семейството, здравето и други. При невровегетативната дистония симптомите са свързани предимно със соматични прояви като изпотявяне, сърцебиене, главоболие, спазми в корема, зачервяване на лицето, изпотяване на крайниците и други симптоми, без допълнителните психични абнормности.

Диагнозата и лечението на паническото разстройство са обект на психиатрите или по изключение психотерапевти и невролози, тъй като освен медикаментозно повлияване могат да се използват и различни психотерапевтични методи и прийоми.

Депресивните оплаквания трудно се разграничават от невротично депресивните състояния, които обикновено са временни и преходни, трябва да се разграничат ясно от депресивната фаза на маниакално-депресивната психоза, която е една от най-често срещаните ендогенни психози, която се характеризира с промяната в емоционалността и засягането на волевата сфера и мисленето. Обикновено протича с меланхолна (депресивна) и манийна фаза.

Депресивната фаза се характеризира с потиснато настроение, забавено мислене и психомоторна потиснатост. Болните не изпитват радост, привързаност и не се интересуват от нищо и са обладани от чувство на малоценност.

Маниакалната фаза се характеризира с повишено настроение и ускорен мисловен поток. Депресията може да бъде израз на психоза, с наличието на налудности и загуба на критичност, което е изключително опасно състояние и изисква психиатрична оценка и непременно специализирано лечение, но не рядко е синдром, т.е. невротична, реактивна или функционална, вследствие на психотравма, или вторична, при редица мозъчни болести.

Паническото разстройство, което е много разпространено страдание, е успешно лечимо състояние при навременна и точна диагноза от опитни специалисти психиатри, клинични психолози или невролози. Назначаването на правилно медикаментозно лечение и търпението на лекуващите специалисти са от особено значение за трайния ефект и за предотвратяване на рецидиви, както и осигуряването на добро качество на живот на тези страдащи болни.