Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Алергичната риносинопатия е най-честото срещано целогодишно заболяване на горните дихателни пътища, предизвикано от разнасяни по въздуха разнообразни алергени. Те попадат в носа, околоносните кухини (синуси), ларинкса, трахеята и бронхите. За съжаление поради замърсяване на въздуха с различни аерозоли, газове и органични материали в световен мащаб хората с алергични риносинусопатии се увеличават непрекъснато. Заради това тези заболявания се наричат чумата на съвременния свят.

Алергените представляват чужди за организма вещества - белтъци с относително висока молекулна маса. От тях най-чести са поленовите антигени, които през различните сезони се разнасят от ветровете. Допуска се, че само в един клас ръж има 4, 2 милиона полена, или около 30 000 в кубически метър въздух. Освен тези алергени съществуват и други, особено при целогодишните, например от домашни кърлежи, бактерии, плесени, различните животински видове, храни, професионални фактори - прах, газове, аерозоли, парфюми, шампоани, медикаменти и др. Алергичните риносинопатии започват с неспирно кихане, запушване на носа, отделяне на обилно количество воднист секрет от носа, конюнктивит, астма или диария. В околоносните кухини се натрупва различно количество секрет със серозно гноен характер. Лигавицата им се задебелява в резултат на алергичния възпалителен процес. При многократното повтаряне на този процес носната и лигавицата на околоносните кухини трайно се задебелява (хипертрофира), с което предизвиква затруднение на носното дишане, полипи, астма и предпоставки за хронично възпаление на синусите (синузити).

Лечението на целогодишния алергичен ринит се провежда с мощни антиалергични средства локално и през устата. При много тежки случаи се използват и кортикостероидни препарати венозно. При нужда се пристъпва и към хирургическо лечение. Всеки случай се решава индивидуално от специалист алерголог и оториноларинголог.

Първата лечебна тактика е избягване на контакт с дразнителите. Ако са въздушно преносими, се препоръчва почистване на помещенията, плътно затваряне на врати и прозорци, почистване на филтрите на климатици и т. н.

Вторият основен лечебен подход е десензибилизацията с намаляване реакцията на организма към провокирането на алергията причинители. Осъществява се с прилагането на специфични антигени по строга схема в минимални количества под наблюдението на специалист алерголог. Целта е да се намалят (изчерпят) биологичните рецептори за този антиген в организма. Един от техническите проблеми при изработването на десензибилизиращите серуми е съществуването на голямо многообразие плесени и гъбички, които не могат да се обхванат в специфичните компоненти на серума.