Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Бета-блокерите са едни от най-често използваните лекарства в медицината и особено в кардиологията. Те блокират бета-рецепторите на адреналина, които преобладават в клетките на сърдечния мускул. Някои бета-блокери блокират и алфа-рецепторите. Потискането на бета-рецепторите намалява влиянието на повишеното ниво на адреналина върху тях. Адреналинът кара сърцето да бие по-често и по-силно, свива кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане. При сърдечноболни това може да доведе до фатални усложнения.

Бета-блокерите правят сърдечната дейност по-бавна, а кръвното налягане се понижава. Поради доказания си ефект те се използват при болни с високо кръвно, исхемична болест на сърцето, аритмии, хипертрофична кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност, клапен пролапс.

При много извънсърдечни заболявания лечението включва бета-блокери - мигрена, неизвестен тремор, профилактика на кръвта при варици (разширение на вени) на хранопровода, глаукома, вазовагални припадъци, урологични заболявания.

Преценката за нуждата от бета-блокери, дозировката и продължителността на курса се определят индивидуално от лекуващия лекар. Това се налага поради възможните странични явления и усложнения. Най-чести нежелани ефекти са слабостта и сънливостта. Известно е тяхното участие при нарушена обмяна на веществата и влошаването на кръвните показатели при диабетици и хора с повишени нива на мазнините. На много точна преценка подлежи употребата им при астма, бронхит и емфизем - често предизвикват спазъм.

Към тази група медикаменти не се привиква, но те не могат да се спират рязко поради риск от аритмии. Дозата се намалява за няколко дни до спирането им. Посочените ефекти на бета-блокерите изискват непрекъснат лекарски контрол.