Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

На първо място трябва да се уточни видът на аритмията. По описанието, което давате, най-вероятно става дума за екстрасистоли, но единствено записът на денонощна електрокардиограма-холтер може да потвърди това. След като се уточни видът на аритмията,е необходимо да се разбере коя е причината за нея. Трябва да знаете, че не само изменения в сърцето могат да доведат до появата на екстрасистоли. Те могат да бъдат провокирани от заболявания на стомашно-чревния тракт, възпалителни заболявания, хормонални нарушения, интоксикации и други. Най-често при млади жени екстрасистолите са израз на нестабилност на нервната система (невровегетативна дистония) и затова те преминават дори от най-леки успокояващи лекарства или билкови препарати. Безспорно положителен ефект имат упражненията, спортът и активният начин на живот. Естествено,за уточняване на причината за аритмиите е необходима консултация не само с кардиолог, но и с гастроентеролог, гинеколог и други специалисти, съпричастни с проблема. Не е целесъобразно до пълното изясняване на състоянието на организма да се провежда медикаментозно лечение с антиаритмични средства, защото те не са съвсем безобидни. Например бета-блокерите понижават кръвното налягане и намаляват сърдечната честота. Когато не е открита органична причина за екстрасистолите, спокойно могат да се използват дори билкови препарати с успокояващо действие. Ако има заболяване, предизвикващо аритмии, то трябва да се лекува от съответния специалист.

При много вродени и придобити сърдечни заболявания аритмиите са основна причина за клиничните прояви и симптоми. Когато сърдечната честота е над 100 удара в минута, се определят като тахиаритмии. Най-опасни са камерните тахиаритмии. Те са най-честата причина за внезапна сърдечна смърт (около 50% от сърдечносъдовата смъртност). Водещо място в заболяванията, които причиняват този вид аритмии, има исхемичната (коронарна) болест на сърцето (инфаркт, стенокардия). Възпалителни и инфилтративни заболявания също могат да доведат до камерни тахиаритмии, например миокардити, саркоироза, кардиомиопатии. Понякога дори при структурно нормално сърце се появяват аритмии, които се дължат на генетичен дефект. Друга опасност при появата на тахиаритмии е синкопът (внезапна загуба на съзнание). До него могат да доведат камерни, предсърдни и надкамерни аритмии. Той може да бъде причинен от сърдечни, но и от извънсърдечни заболявания. Не само вродени и придобити сърдечни болести, но и токсичен (проаритмичен) и възбуждащ ефект на сърдечните лекарства може да доведе до синкоп.

Един от най-сериозните въпроси в кардиологията е лечението и профилактиката на тромбемболизъм при болни с надкамерни тахикардии. При тях рискът от мозъчен инсулт е около и над 5-7%. Тежките последици от тахиаритмиите изискват изключително внимание от страна на пациенти и лекари. Специалистите кардиолози трябва да ползват широка гама от функционални изследвания, за да определят рисковете и опасностите от тахиаритмиите. Особено важно е динамичното наблюдение на болните и тяхната електрокардиограма. Съвременните методи на лечение и новите медикаменти снижиха рисковете многократно и намалиха смъртността и усложненията при такива пациенти.