Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Менингитът и менингоенцефалитът (възпаление на мозъчните обвивки и мозъчната тъкан) се предизвикват от различни бактерии и вируси. Затова в диагнозата винаги се включва и названието на причинителя, например: менингококов, пневмококов, хемофилус инфлуенце, ентеровирусен менингит и т.н. Начините за профилактика се определят от особеностите на причинителя.

Най-честата причина за бактериален менингит в България са менингококите. Инфекцията с тях може да доведе до сепсис, при който чрез кръвта бактериите стигат до всички органи и тъкани и ги увреждат тежко, често пъти и необратимо. И макар да са чувствителни към голям брой антибиотици, смъртността е висока - умират 10-14% от болните.

Менингококите се предават от човек на човек при близък контакт чрез капки от носни и гърлени секрети на болни хора или заразоносители и чрез замърсени със секрети предмети. Инкубационният период е 3-4 дни, но може да варира от часове до 7-10 дни. Най-рискови са децата от 1 до 3 г. и младежите между 11 и 19 години.

Предразположени към тежки инфекции са хронично болните, хора с болести на имунната система; HIV положителните и хора без далак. На повишен риск са изложени и хора с предхождаща вирусна инфекция, децата от многочленни семейства в малки жилища. Пушенето - активно или пасивно, както и лошите условия на живот също повишават риска от менингококова болест.

Заразата се пренася най-често като единични случаи. За нея способства най-вече голямата плътност на хора в колективи (детски, ученически, военни). Така че може да има и ограничени епидемични взривове.

У нас заболяемостта е ниска - под 1 случай на 100 000 души годишно. Най-опасни са менингококите от група В. Те причиняват около 60% от случаите. Заедно с тези от серогрупа А и С са виновни за 80-90% от всички тежки менингококови инфекции.

Основно средство за профилактика е с антибиотици на близките контактни. Това са членовете на семейството на болния, децата от групата в детската градина, лица, имали директен контакт със секрети и пръски от горните дихателни пътища на болен човек (целувки, ползване на общи прибори за храна и вода и пр.).

Понеже рискът да се заразят е най-висок в началото на болестта, антибиотичната им профилактика трябва да започне възможно най-бързо. Изследването на контактните за доказване на носителство в гърлото и носа няма значение за тази профилактика. Затова дори когато е взета проба, не се чакат резултатите, а профилактиката трябва да започне незабавно, още в първите 24 часа. Тя е безполезна след 14-ия ден на болестта.

Има и ваксини, които предпазват от болестите, причинени от менингококи от серогрупи A,C,Y,W-135. Но срещу тези от серогрупа В още не е създадена ваксина.

У нас имунизация с менингококова ваксина се препоръчва за хора, при които има повишен риск от заразяване. Прави се и на пътуващите за страни, в които тази инфекция е епидемична, а също на хора с медицински показания - имунодефицитни болести и отстранен или нефункциониращ далак.

Контактните на менингококов менингит от група В не подлежат на имунизация.