Отговорът е от книгата на светилото на българската дерматология проф. д-р Любомир Странски.

Червен вятър е остаряло название на болестта еризипел. Това е стрептококова инфекция на кожата и подкожните тъкани (дермохиподермит). В миналото се е смятало за силно заразна, а днес е ясно, че еризипелът се разпространява по съседство и няма епидемиологично значение.

Изразява се със зачервяване на кожата, оток на кожа и подкожни тъкани, задебеляване на цялата засегната област. Може да има и мехури - т.нар. булозен еризипел. Познати са и еризипели, причинени от смесена стрепто-стафилококова инфекция.

Най-често боледува единия крак. Заразата прониква през нарушена от гъбична инфекция кожа между пръстите му. Затова успоредно с лечението на червения вятър трябва да се прилага и противогъбично лечение.

Кракът е с увеличен диаметър, топъл, силно зачервен, понякога покрит с мехури. Нужно е спешно лечение с високи дози антибиотици, тъй като инфекцията може да навлезе в кръвта и да причини опасен за живота сепсис. Признаци за това температура над 40 градуса.

При забавено лечение се засягат лимфните съдове на крака и се развива т.нар. елефантиазис (слонски крак). Той може да остане в този вид и неподатлив на терапия.

Особено животозастрашаващ е еризипелът на лицето. В този случай входна врата е раничка в носа. Кожата на лицето се зачервява, подува, вдига се температура. Има риск инфекцията да се прехвърли в черепната кухина и да доведе до сериозни усложнения, включително и смърт.

Лечението ес високи дози антибиотици, действащи срещу причинителя (най-често стрептокок).

Често еризипелите рецидивират. Предпазването става с излекуване на "входната врата", а понякога се налага и антибиотичен прием в периода между пристъпите. Локално се прилагат компреси, охлаждащи кремове, намаляващи възпалението на кожата. Болестта изисква спешно лечение в интензивно отделение. Преболедуването не създава имунитет.