Хората се справят по-добре, когато им е написано какво имат да вършат

Всеки вижда зор, когато е претрупан. Някои обаче виждат зор още преди това - когато трябва да си спомнят какво имат да вършат. Спасението за тях е да си запишат задачите на лист. И тогава всичко става лесно: имат списък и отмятат всяка работа, след като я свършат.

Психологът д-р Дейвид Коен казва, че човек става делови и организиран благодарение на такива списъци със задачи. Те трябва да са на хартия, но не на хвърчащо листче, и да се съставят всяка сутрин за съответния ден. Трябва и постоянно да се сверяват. Според д-р Коен тези списъци решават три проблема: притъпяват тревожността от хаоса в живота, дават структурен план за действие, към който да се придържаш, и са нагледно доказателство какво си постигнал за деня, седмицата или месеца.

В по-малко напрегнати дни паметта няма нужда от списък.

Съветската психоложка Блюма Зейгарник първа разкрива как мозъкът се справя с неотложни задачи. Според нея човек помни по-добре нещата, които предстои да свърши, от нещата, които вече е свършил. Това е т.нар. "ефект на Зейгарник". Д-р Зейгарник следила сервитьорите в един ресторант във Виена и открила, че те помнят отлично само поръчките, които вече са приели, но още не са изпълнили. След като блюдата са вече поднесени, в паметта им се е изтрило за кого е бил стекът и за кого - супата.

Излиза, че щом задачата е изпълнена, мозъкът я оставя да потъне в забрава. Оттук и изводът, че за да бъде свършена дадена работа, тя трябва да бъде започната. Някои хора обаче се съпротивляват срещу съставянето на план за работа или на списък със задачи. Те смятат, че това убива тяхната креативност и им пречи да бъдат гъвкави в хода на работния ден.

Но те грешат. Ако са претоварени със задачи и нямат структурен план за тях, трудно се справят. Мозъкът се нуждае от систематизиране, а записването на една или две думи на дланта или на ръкавела не върши работа. Нужни са по-детайлни описания на предстоящата задача. Ако е отбелязан само имейл адрес, номер на телефон или час на среща, те ще си останат на книга, защото мозъкът няма да им даде приоритет.

Освен детайлите е нужен и реалистичен график по време за всяка задача през деня. Той трябва да предвижда и периодите на разсейване. Ако задачата е сложна и голяма, трябва да се раздели на малки подзадачи, всяка от които да е лесно постижима.

Д-р Коен казва за себе си, че околните го намират за хаотичен. "Аз винаги имам списък със задачи, но все не смогвам да го изпълня докрай. Онзи ден попаднах на един мой списък отпреди 6 г. В него има нещо, което не съм свършил и до днес", казва той. Но пък е написал и издал 35 книги по какви ли не теми - от езика на тялото до страстта на Зигмунд Фройд към кокаина. Явно неговите списъци със задачи дават внушителни резултати.