Този плод има много имена, но все още никой не е платил, за да се проучат детайлно съставките и хранителната му стойност. Затова и се отнасят към него с известно пренебрежение. Ако беше поне цитрусов, щеше да се радва на повече внимание. Но не е, макар че расте там, където и цитрусите - в тропика.

Наричат го испански лайм, генипа, кенепа, аки, лимончино, мамончино и др. На цвят е жълто-оранжев, на вкус - нещо средно между лайм и личи. Има сладка и тръпчива разновидност. Сладката се яде направо, както се яде личи - обелва се кората и се изсмуква съдържимото. Тръпчивата се яде с люто, с лайм или пък се посолява.

Плодът съдържа витамините А, С и много от групата В, калций, фосфор и желязо, белтъци, мазнини и аминокиселини, сред които триптофан и лизин са най-впечатялващите.

Кенепа подпомага храносмилането, сваля кръвното, холестерола и кръвната захар, облекчава пристъпи на астма и херпес (чрез лизина). Помага и при безсъние заради триптофана, без който не се синтезира серотонин - хормонът на съня.

Испанският лайм се пие на сок или се яде като конфитюр.

Сокът се прави с 1 кг обелени кенепи, 1 л вода, сока от 1 лимон, парче настърган джинджифил и мед на вкус. Първо се сварява водата и с нея се заливат обелените плодчета в широк съд. След като изстине, се намачкват с ръце, за да се отдели пулпата от семената и да освободи сока си. След прецеждане се добавя лимоновият сок и се подслажда с меда. Държи се в хладилник.

За приготвяне на конфитур от испански лайм са нужни пак 1 кг плодове и 1 л вода, както и 1,5 чаши кафява захар, кората на 1 лимон и 1 ч.л. канела. Водата завира в тенджера и й се добавят захарта, лимонената кора и канелата. Разбърква се 2-3 пъти и се намалява огънят. Сипват се кенепите и се оставят да къкрят 25 минути, като се бъркат постоянно.

Готовият конфитюр се пресипва в 2 буркана, те се запечатват и се обръщат с дъното нагоре, докато изстинат. После се държат в хладилник.