Три месеца! Не знам бързо или бавно минава времето. Знам, че минава безрадостно, сиво и тъжно. Не, отсъствието ти не е тъга, болка е, не е болка, рана е. Съзнанието ми отказва да приеме, че ще живея така до края на дните си. Бързам да се прибера вкъщи, сякаш ти си там - ще ме „усмихнеш”, ако съм тъжна, ще ме успокоиш, ако съм ядосана, ще ме стоплиш, ако съм измръзнала… Сега оставам тъжна, ядосана и с измръзнала душа.

Това написа в профила си във Фейсбук Евелина Добрева, вдовицата на 74-годишния Спас Добрев, който почина, чакайки линейка повече от час, а след това 2 големи столични болници отказаха да го приемат. Тогава тя писа до бившия здравен министър Николай Петров. И продължава:

Страшно е! Подготовката за любимия ни празник се превръща в страдание – без теб купуваме и украсяваме елхата, без теб избираме и опаковаме подаръци, без теб ще приготвим ястията и ще подредим масата… С Яна правим всичко, но вместо от радост, очите ни блестят от сълзи. Като осиротели сме…

Тя поне често те сънува, вчера даже е чула гласа ти. Аз се моля за това, но не ми се случва… А толкова искам да те видя, за да разбера добре ли си, ще го усетя, ти само ела за малко.