Упоритият сърбеж може да е свързан с диабета

01 декември 2016, 11:49

24 Здраве

16980

Сухата кожа е уязвима за алергени и изисква по-специални грижи.
СНИМКА: КОЖНА КЛИНИКА МЮНСТЕР

Xронично възпалената кожа променя радикално живота на един човек. Съвременната медицина, която вече разглежда кожата като орган от имунната система, дава надежди на болните, че може да им помогне трайно, пише немското сп. “Фокус”.

Горещите летни нощи са истински кошмар за 19-годишната Верена от Германия, която страда от псориазис. Сърбежът се активира точно когато се опитва да заспи, и често не й дава да мигне. Слънчевите бани й се отразяват добре, но момичето трудно понася втренчените погледи на околните. Болестта се появила преди 10 г. и според лекарите е доживотна присъда. Лющещите се участъци по кожата се увеличават особено много през задушните летни нощи. “Психическото страдание на болните от псориазис е неимоверно. Сравнимо е с това на болните от рак или след прекаран инфаркт”, казва Йорг Принц, ръководител на центъра за псориазис към университета в Мюнхен.

Макар че псориазисът се смята за нелечим, има начини да се постигне облекчение за пациентите. Това става и благодарение на променените през последните години възгледи на медицината за хроничните кожни болести. Вниманието на лекарите вече не се концентрира само върху зачервената лющеща кожа. Откакто на външната обвивка на тялото се гледа като на най-големия имунен орган, предлаганите терапии бележат много по-голям успех отпреди. Новите препарати са насочени към облекчаване целенасочено на невродермита, псориазиса и контактните алергии. Учените бележат успех и с разгадаването на общото между почти всички кожни болести - сърбежа.

Прочване в Хамбург сочи, че 17% от разпитаните 11 хил. служители са страдали поне веднъж през живота си от досадното усещане. Сърбежът обаче се среща повече при деца с невродермит или възрастни хора със суха кожа. Затова дерматолози в Германия смятат, че 20% от населението е засегнато Любопитно е, че при половината от потърпевшите кожата изглежда нормално. Медиците наричат това “сърбеж без причина”. Допълват обаче, че причина всъщност винаги има, просто в някои случаи тя не е на повърхността.

Мъчението за 61-годишния Волфганг Кюне започнало преди 3 г. Пристъпите на сърбеж по цялото тяло превърнало собствената му кожа в най-големия му враг. Започнали от ръцете, после обхванали и краката, а накрая и торса му с изключение на малък район около плешките на гърба. “Само чесането ме спасяваше. Мога да спра едва когато потече кръв”, описва всекидневието си Кюне. Обикалял всякакви лекари и психолози, докато накрая се разбрало, че захарната болест е причина за мъчението.

Диабетичната невропатия нападнала нервните окончания по кожата, отговорни за сърбежа. За съществуването на тези специфични влакънца науката знае едва от 1997 г. Дотогава лекарите вярвали, че сърбежът е като болката, само че не толкова крайно усещане.

Едва американският дерматолог и психиатър Цу Фенг Чен успя да покаже, че сърбежът е съвсем отделно сетивно усещане, със собствени “трасета” от кожата чак до мозъка. При лабораторни мишки той доказа, че след блокирането на нерви, смятани за свързани със сърбежа, опитните животни реагират само на болка. Мечтата на учения е да намери средство, което да блокира сърбежа още на ниво нервни рецептори в гръбначния мозък. Ще минат още обаче поне 10 г., преди да се разработи лекарство, подходящо за хората, осъзнава Чен.

Изследвания на гръбначния мозък пък разкриват как чесането спира неприятното дразнене, възприемано като сърбеж. Нервни окончания, разположени на същия кожен участък, който чешем, изпращат блокиращи съобщения до нерви в гръбначния мозък. Това откритие обяснява защо болни, които са поставени на морфин заради силни болки, стават жертва на неконтролируеми пристъпи на сърбеж. Ако болката се потиска с опиат, дразнещите сигнали стигат до мозъка, независимо дали човекът се опитва да се облекчи чрез чесане.

Сърбежът като страдание е до такава степен разпространено в Германия, че вече има разкрити няколко специализирани кабинета. Там съвместно работят медици от различни специалности. Понякога неприятните усещания са предизвикани от стеснения в каналчетата на гръбначния мозък и притискането на нервни влакна. По-често причината са заболявания на черния дроб или бъбреците.

Соня Щендер е невродерматоложка, която експериментира с антидепресанти, невролептици и опиат-антагонисти, за да облекчи пациентите си с кожни проблеми. Сърбежът може да се превърне в хронично страдание като болката, казва тя. Установи ли трайно своя канал за комуникация, по който се предава сигнала, той се появява и дори когато причината е изчезнала. В такъв случай дразненето става дори още по-непоносимо, към него се добавя и парене на засегнатия участък.

Невродермитът е най-често срещаната причина за сърбеж. В Германия засяга 20% от децата и 5% от възрастните. Кожата е суха, екземата се появява на пристъпи и силно сърби. На медицината отдавна е известно, че склонността към алергии се предава наследствено. Едва преди няколко години учени от Ирландия и Шотландия откриха генен дефект, който е отговорен за страданието. Мутации на гена филагрин, който помага на кожата да си изгради защитна бариера, е открит при 30-40% от болните с невродермит. При здравите същият дефект се среща при около 10% от хората.

Невродермитът трябва да се лекува отрано и с последователност, подчертават лекари. Всяко забавяне може да има неприятни последици. Трайното възпаление на кожата може да доведе до появата на сенна хрема и астма. Нелекуваната суха, възпалена и кървяща кожа улеснява проникването на други алергени и бактерии. Може да се появят нови инфекции, а структурата на кожата да се увреди трайно.

Ако едно дете трябва трайно да се бори с пристъпите на сърбеж, то учи по-грудно и играе по-малко. При възрастните пък настъпва смущение в концентрацията. “Не можем още да лекуваме болестта, но при 90% от засегнатите предотвратяваме нови пристъпи”, обяснява Кристина Шноп, дерматолог от Мюнхен. Тя е дълбоко убедена в предимствата на модерните терапии с кортизон, въпреки че повечето хора имат предразсъдъци. Наистина хормоните могат да направят кожата тънка като пергамент, но лекарствата от ново поколение са с много по-добро съотношение между ползите и страничните ефекти, казва Шноп. Те почти не стигат до кръвообращението и са най-доброто при внезапни пристъпи на екземата.

За чувствителните зони по лицето и в интимната област се препоръчва съставка с калциневрин блокери. Те не спират възпалението толкова бързо като кортизона, но имат по-малко странични ефекти. Любопитен факт е също, че безвредни лекарства постигат плацебо ефект при 30 и дори 40% от пациентите. Чисто статистически всеки шарлатанин може да постигне “ефект” при всеки трети болен, предупреждава д-р Шноп. Дерматолози предупреждават, че и препаратите с натурални екстракти не са съвсем без странични ефекти. Особено кремовете с чаено масло и невен може да предизвикат алергия. Според германските експерти безсмислени са също така и диетите, препоръчвани от някои лечители.

Една трета от пациентите с невродермит имат и някаква хранителна непоносимост. При децата тя е обикновено към краве мляко и кокоши яйца, но при възрастните алергените от храната почти не влияят. Входна врата за дразнителите е кожата, а най-често те се пренасят чрез ръцете. Понякога страдат и самите те. Хроничните екземи са едно от най-често срещаните и упорити кожни заболявания. (24часа)