Ефектът от стволовите клетки е клинично доказан само при болести на кръвта

Изпитват се в терапии при сърдечна недостатъчност, парализи, алцхаймер и други болести, но засега резултатите са неубедителни.

Това, което прави стволовите клетки толкова особени, е, че те могат да се развият и диференцират в специализирани типове клетки.

Ефектът от трансплантация на стволови клетки засега е клинично утвърден само при някои заболявания на кръвта. В последните години се правят опити за регенерация на мускула при сърдечна недостатъчност и инфаркт на миокарда, както и за прохождане на обездвижени пациенти след гръбначномозъчни травми. Резултатите от регенеративните терапии към момента обаче са неубедителни.

Това обясни специалистът по клинична хематология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Св. Иван Рилски” д-р Александър Йорданов.

Регенеративна медицина възлага надежди за приложение и при наранявания и заболявания на мозъка, включително алцхаймер, паркинсон, амиотрофична латерална склероза и множествена склероза. Засега повечето клиницисти са скептични.

Регенерацията е процесът, при който тъканта заздравява след нараняване или увреждане. Процесът може да бъде подобрен чрез доставяне на специфични видове клетки или клетъчни продукти на болни тъкани или органи, за да възстановят структурата и функцията на органите.

Историята на трансплантацията на стволови клетки тръгва от 1969 г., когато френски екип прилага метода в опит да спаси пациент с рак на кръвта.

При автоложните трансплантации пациентът е донор сам на себе си.

Предимството е,

че тялото

не трябва

да адаптира

чужди клетки,

но невинаги е възможно. Често се налага да се търсят дарени стволови клетки за алогенна трансплантация - от близък кръвен роднина или от съвместим случаен донор. Това е моделът при острите левкемии, при вродените имунни дефицити главно при деца и при апластичните анемии.

Автоложната техника е най-подходяща при лимфоми и при хора с миеломна болест.

Стволовите клетки работят най-добре, когато проблемът е на ниво ранна клетка - следващата фаза след стволовата. За други приложения няма убедителни доказателства.

Основното препятствие е, че стволовата клетка носи генетичен материал за много видове и не се знае в каква ще се превърне.

Най-голямата концентрация на хематопоетични стволови клетки е в костния мозък. Но общо

източниците

на стволови

клетки са три

Може да се извлекат от периферна кръв от вената с апарат, подобен на този за хемодиализа. На базата на повърхностни маркери всички стволови клетки се отделят от кръвта и се замразяват в специални сакове. Вторият метод е да се вземе директно от донора 1-1,5 литра костен мозък, примесен с кръв. Стволови клетки се набавят и от кръвта в пъпната връв на новородени, обясни д-р Йорданов.

Като следваща стъпка се отделят най-активните частици от имунната система на донора, за да не се създаде остър имуниен конфликт в тялото на пациента, който ще бъде трансплантиран. В някои от случаите те се и облъчват.

Особено когато за източник се използва костен мозък, има примеси от други клетки, а концентратът от стволови клетки за вливане трябва да бъде максимално чист, разказа хематологът.

Когато клетките са готови за трансплантация, се подготвя пациентът. Обикновено се провежда

химиотерапия

самостоятелно

или в комбинация

с лъчетерапия,

която цели буквално да “изпепели” костния мозък. Заедно със злокачествените клетки се унищожават и колкото има здрави.

Целта е да се подготви рестартиране на здрав костен мозък.

У нас трансплантации се извършват в три високоспециализирани центъра - на деца в Клиника по детска клинична хематология и онкология към УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”, в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания и в Клиниката по хематология към УМБАЛ “Св. Марина” - Варна.

Трансплантация

на стволови

клетки чисто

технически е

венозно вливане

- съвсем както

се прелива кръв

Процедурата трае между 1 час и час и половина. Стволовите клетки имат рецептори, които ги насочват да се върнат отново в костния мозък и там да сложат основите на здрави клетки. Самото вливане не е рисков момент. Технически самата трансплантация приключва с доставката на стволовите клетки в кръвта.

Но лечението не приключва, започва така нареченото проследяване за химеризъм - съвместимостта между клетките на донора и пациента. След това се започва терапия за потискане на имунната система, уточни д-р Йорданов. Целта е да не се води борба между чуждата имунна система и приемащата.

Ако има остри реакции на съвместимост, те обикновено настъпват 1-2 дни след трансплантацията.

n Още за стъпките и прогнозите при лечението със стволови клетки очаквайте в следващ брой.