„Артериалната хипертония е бич за съвременното технологично общество“ - смята д-р Рангелов, кардиолог в болница „ВИТА“

- Д-р Рангелов, какво представлява артериалната хипертония? За сериозна болест ли става въпрос?

- Под артериална хипертония се разбира всяко повишаване на артериалното налягане над 140/90 mmHg. Артериалната хипертония заедно със захарния диабет и затлъстяването са бич за съвременното технологично общество и представляват основни рискови фактори за развитие на исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест, т.е са непосредствена причина за възникване на инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт и съответно трайно инвалидизиране.

- Как да разберем, че имаме високо кръвно налягане?

- Оплакванията на болните при повишено артериално налягане са разнообразни, като се определят от степента на повишаването му, начина на протичане (трайно повишено или с хипертонични кризи), стадия на болестта и степента на засягане на прицелните органи (мозък, бъбреци, сърце). При немалка част от болните дори и при значително завишени стойности на артериалното налягане (болни с дълготрайна и стабилна хипертония) липсват оплаквания или те са слабо изразени. Ако са налице симптоми, то те най-често включват главоболие - то може да обхваща цялата глава или да е с определена локализация - най-често тилната област, понякога има опасващ, стягащ характер. Често се провокира от отрицателни емоции, преумора, тютюнопушене и пребиваване в задимена среда, колебания в атмосферното налягане и други метеорологични фактори. Често главоболието се придружава от световъртеж, шум в ушите, гадене и повръщане, зрителни смущения (промени в остротата на зрението, наличие на „летящи мушички”, стеснение на зрителното поле и др.), гръдна болка.

- Какви са основните причини за възникване на артериална хипертония?

- В около 80 % от случаите артериалната хипертония е с неясен произход и затова се нарича първична (идиопатична) и само в 20 % е с ясна генеза - вторична или симптоматична артериална хипертония. За възникването на последната значение имат болести на мозъка (свързани с повишаване на вътре-черепното налягане), жлезите с вътрешна секреция (хипофиза, щитовидна жлеза, набъбречни жлези), бъбреците, бременност и други.

- Как да измерваме правилно артериалното налягане и на коя ръка е по-точно измерването?

- Методът за измерване на артериалното налягане е въведен 1896 г. от Riva Rocci, като се изчислява външното налягане, водещо до прекратяване на пулсациите върху брахиалната артерия. За целта се използват живачни, анероидни (механични – най-често употребявани), електронни и с добавен доплер апарати (свигмоманометри). Измерването става при отпочинал пациент (поне 5 - 10 минути), който не е пил чай, кафе или тонизиращи напитки в последния час, не е пушил поне 15 - 30 мин. преди изследването, не му е студено, не е използвал адренергични стимуланти (напр. фенилефрин в капки за нос или адреналин в капки за разширяване на зениците). В ежедневната практика за предпочитане е измерването да става на ръката, с която болният работи, тъй като там артериалните съдове са по-добре развити и получените стойности са по-точни. При болни с инсулт винаги измерваме артериалното налягане на незасегнатата ръка поради локалните промени в циркулацията от нарушената инервация. Разлики до 10 mm Hg за двете ръце са нормални. Разлики над 20 mm Hg при съответна клиника насочват към болест наречена аортна дисекация.

- Ежедневната активност и храненето влияят ли върху стойностите на кръвното налягане?

- През нощта между 00:00 и 05:00 часа артериалното налягане спада, а рано сутрин се повишава. Кардио- тренировките повишават систолното артериалното налягане, докато вдигането на тежести повишават диастолното артериално налягане. Тютюнопушенето, кофеинът, алкохолът (особено след ексцесии), стресът, феноменът на „бялата престилка” също повишават артериалното налягане. Прекомерната употреба на сол и обездвижването може да доведат до наднормени стойности

- Правилната лекарствената терапия може ли да доведе до трайно излекуване?

- За съжаление веднъж развила се, артериалната хипертония може да се коригира с диета, физическа активност и медикаменти, но не и да се излекува. Целта в съвременния живот е достигане на стойности под 130/80 за диабетици и високорискови болни, под 140/90 при пациенти до 60 –70-годишна възраст и около 150/90 mmHg при хора над 80 години. По-високите стойности на артериалното налягане при по-възрастните пациенти гарантират по-добро мозъчно кръвообращение. Но всеки случай е различен и се действа по преценка на лекуващия лекар. Затова търсете квалифицирани специалисти, които да ви направят професионален план за лечение, който ще ви осигури пълноценен и активен живот, необременен от болестта. В днешни времена това е напълно възможно.