Първата национална програма по донорство

готова до края на годината

Българите, които се нуждаят от бял дроб, имат шансове отново да бъдат приемани в болницата във Виена, ако страната ни дарява органи и за пациенти от други държави по линия на Евротрансплант.

Именно заради това миналата седмица България дари белия дроб на починала млада българка, обясниха от агенцията по трансплантации пред “24 часа”. Случаят предизвика голямо недоволство в България, защото в нашата листа има 15 души, които чакат трансплантация на бял дроб.

Миналия петък 27-годишна жена, изпаднала в мозъчна смърт, стана донор на черен дроб. Той бе успешно трансплантиран на друга жена във ВМА, която вече се възстановява. Белият дроб обаче бе предоставен на болницата във Виена.

Това предизвика недоволство сред 15-те пациенти в България, които чакат трансплантация на бял дроб. Още повече че смъртта на младата жена и изпращането на белия ѝ дроб във Виена се случиха само ден след като

още една

българка почина Освен това имаше уверение от страна на държавата, че при следваща донорска ситуация с бял дроб турски екипи ще направят трансплантация у нас.

Отношенията с Турция обаче все още се договарят и на практика това нямаше как да се случи, обясниха от агенцията. Преди 10 дни здравният министър Кирил Ананиев е изпратил писмо до турския си колега Фахреттин Коджа.

Очаква се отговор от тяхна страна, за да се подпише договор. Едва тогава турските екипи, които вече бяха на посещение у нас и заявиха готовност за работа, ще могат да извършват трансплантациите на бял дроб в български болници и паралелно да обучават наши лекари.

Без налични специалисти у нас няма как дори да се направи оценка за съвместимост между органа и чакащия го пациент.

Единственият изход от тази ситуация при последния случай бе или белият дроб да се предостави на друга страна по линия на Евротрансплант, или изобщо да не се използва. Затова е взето решение той да замине за Виена, обясниха от агенцията.

По информация на “24 часа” от австрийска страна има желание за възстановяване на взаимоотношенията ни, а с даряването на органи шансовете там отново да започнат да се приемат български граждани се увеличава. През 2017 г. договорът ни с Виена не бе подновен и българските пациенти останаха без възможност за трансплантация на бял дроб.

Паралелно с това се движи и проектът за българска програма за трансплантации. Най-краткият срок за оборудване на следтрансплантационен център, който е най-важен за последващото лечение на пациентите и обучението на екипи, обаче е 6 месеца.

До края на годината ще е готова и първата у нас национална програма по донорство и трансплантации. Една от целите ѝ, за чието осъществяване се работи, ще е да вкара нов задължителен предмет в обучението на студентите по медицина. Той ще е обвързан само с донорството, трансплантациите и установяването на мозъчна смърт.

Обмисля се и създаване на координаторски

екипи по

донорство в

болниците

Сега за това отговаря само по един човек. Идеята е към координатора да се включи и медицинска сестра. Освен тях ще има и главен координатор, част от ръководството на всяка болница. Това ще облекчи и подобри работата при донорски ситуации.

Две донорски ситуации имаше у нас през миналата седмица - във Варна и Русе, с които са спасени 4 живота, един от които в чужбина. Заслуга за това имат близките на починалите, специалистите от ВМА и Александровска болница, както и координаторите по донорство - д-р Валентин Мирчев от Варна, д-р Красимир Теодосиев от Русе и проф. Вилиян Платиканов, шеф на анестезиологията във варненската болница.