Методът обещава да няма чакащи за присаждане

Нов метод за размразяване на органи може да спаси живота на милиони хора и да сложи край на чакането за присаждане на органи.

Учените са открили как да размразят сърдечни клапи и аорти, без те да се увредят, след като са били държани дълго време при температури от минус 160 до минус 196 градуса, съобщи сп. "Сайънс".

Новата техника позволява да се съхраняват задълго човешки органи от донори, например сърца и бели дробове. В момента над 60% от дарените органи се изхвърлят, тъй като няма как да бъдат съхранени в лед повече от няколко часа. Ако този срок се удържи, болниците ще си създадат банки с годни за присаждане органи. Тогава болните ще отиват за присаждане в удобно за тях време. А сега, при настъпила смърт на донор, започва лудешко търсене на подходящи получатели на органите му.

Пресметнато е, че ако дори само половината от изхвърляните донорски органи бъдат присаждани успешно, списъците с чакащи за трансплантация ще изчезнат за по-малко от 2 години.

Сега с цел дългосрочна консервация на органи (например чрез витрификация) те се охлаждат, като се изсмуква водата от клетките им, за да не се образува лед. Замразяването продължава до минус 160-195 градуса. Проблемът с тези методи е, че при размразяването тъканите понасят големи вреди. При това колкото по-голям е замразеният орган, толкова повече се увреждат тъканите му.

Екипът на д-р Джон Бишоф от Университета на Минесота избягва този проблем, като прилага размразяване с наночастици от железен окис в силиконова обвивка. Те се изсипват в разтвор и замразеният орган се потапя в него. Наночастиците действат като микроскопични нагреватели около тъканта, когато бъдат облъчени с електромагнитни вълни. Тези вълни изобщо не увреждат клетките, а частиците ги затоплят бързо и цялостно с по 100-200 градуса в минута. Това е от 10 до 100 пъти по-бързо от сегашните методи за размразяване на органи.

"Никой не е успявал да ускори толкова размразяването на цяла биологична система. Ние постигнахме бързо и равномерно затопляне с темп стотици градуси в минута, което предпази тъканите от увреждания", казва д-р Бишоф.

След затоплянето проверката на жизнеността на тъканите е показала, че никъде по тях няма каквито и да е увреждания. За сравнение същите тъкани, размразявани бавно върху лед, получили необратими увреждания. След процедурата учените успешно отмили наночастиците железен окис.

Досега размразяване и затопляне в разтвор е било постигано само за 1 мм тъкан. Екипът на д-р Бишоф е размразил 50 мм сърдечни клапи и тъкан от аорта на опитни животни. Учените са убедени, че техниката им е приложима и за човешки органи. Те работели с екстремни температури и в двете посоки - към запазване на клетки чрез преохлаждане и към унищожаване на клетки чрез прегряване.

"Стигнахме до крайности, а в такива случаи винаги изскача нещо ново и интересно. Методът ни може да донесе огромна полза за обществото, ако някой ден се появят банки за органи", каза д-р Бишоф. Екипът му вече подготвя опити с органи от мишки и зайци, после ще премине към органи от свине и накрая към човешки.

Едно от големите научни възражения срещу крионичното съхранение на хора след смъртта им е, че телата няма да бъдат размразени успешно, когато бъдат извадени от фризера. Методът на д-р Бишоф решава този проблем, макар учените все още да са единодушни, че и тогава животът в мъртвото тяло няма да се върне.

Методът обаче може да се прилага и в обратна посока - към доставка на смъртоносни дози топлина в туморни клетки.