Институтът за изследване на щастието в Копенхаген е направил "екшън план" с всекидневни дейности, които повишават щастието на хората в пандемичната обстановка, разказа за БТА Онор Уилкинсън от института.

Планът е представен в доклада за проучване, започнало през април, на ефектите от пандемията от COVID-19 върху щастието и как може то да се засили.

Изследователите са установили, че с увеличаването на случаите на коронавирус респондентите са се чувствали по-тревожни и отегчени и по-малко горди, щастливи и спокойни.

Младите, необвързаните и безработните са страдали най-много от самотата. А хората със стабилна работа са били най-защитени, сочи изследването. Но съжителството невинаги е предпазвало от самота - неженени, живеещи с повече от трима души, са били по-самотни от тези, които живеят сами.

Медитацията, говоренето с близки и излизането навън са били ключови дейности за намаляване на усещането за самота. Степента, в която хората са се чувствали тревожни, е била повлияна и от избора на медия за информация за пандемията.

Тези данни позволиха да анализираме емоционалното въздействие на пандемията и да разработим препоръки за защита от негативните й последици занапред, обяснява Уилкинсън. Планът за действие, за да се повиши усещането на щастие, има 6 точки.

Прекарвайте повече време навън - дори 15 минути на ден значително увеличават удовлетворението от живота; Ангажирайте се с дейности, свързани с изкуства, занаяти или проекти "направи си сам" - много от тях не изискват физически контакт с другите; Посрещайте открито предизвикателствата с приемане и любопитство; Подайте ръка за помощ на приятелите и семейството си - улесняването на живота на другите влияе положително върху личното благополучие; Поддържайте връзка с близките си - дори виртуалният контакт дава благополучие. 

Важно е и да сте във форма, защото упражненията влияят и на психическото здраве.

Има много неща, които хората могат да направят за по-голямо щастие, и е трудно те да се подредят в класация, казва Уилкинсън в отговор на въпрос има ли формула на щастието. Най-важните са социалните отношения, икономическото благосъстояние, физическото и психическото здраве, свободата, доверието и добротата. Затова много ефективна например би могла да бъде разходка с добър приятел или член на семейството.

Едно от интересните заключения от проучванията на института според Уилкинсън е, че всички си приличат, когато става въпрос за щастие, но надценяват различията си. Сред новите цели на института е разработването на метрика за емпирична оценка на детерминантите на добрия живот чрез общ показател на въздействие в икономическата, социалната и екологичната сфера.

Нашата мисия е да информираме вземащите решения за причините и ефектите на човешкото щастие, да направим субективното благополучие част от дебата за публичната политика и да подобрим цялостното качество на живот на хората в целия свят, казва Уилкинсън.

Тя разказва и за Музея на щастието в института. Създателите му го определят като "малък музей за големите неща в живота". В него ще разберете защо Дания често се нарича най-щастливата държава, какво общо има "хюга" с нея и как можете да измерите нещо толкова субективно като щастието. /"Хюга" няма буквален превод. Означава уют и удоволствие от малките неща в живота./

"Всички търсим щастие - но може би търсим на грешните места. Станахме по-богати като общества, но често не успявахме да станем по-щастливи. Надеждата ни е, че гостите на музея ще си тръгнат малко по-мъдри, малко по-щастливи и малко по-мотивирани да направят света по-добро място", посочва Онор Уилкинсън.