Трансплантацията вече е рутинно лечение, пациенти живеят пълноценно над 40 г. Но нуждаещите се от здрав орган са много повече от възможностите да се намери подходящ донор, медицината работи усилено в 3 посоки за създаване на изкуствено сърце. 

Прилагането на новостите в медицината е цел на всеки лекар, но са нужни 10 години да се оцени ефектът от тях и едва тогава могат да влязат в ръководствата за лечение. Две от тях - щадящата смяна на сърдечна клапа и роботизираната хирургия в областта на сърдечните операции, са сред методите, които ще бъдат “валидирани” в София с мнението на топспециалисти в сърдечната, съдовата и гръдната хирургия от цял свят. Те участват във форум на Световната асоциация по кардиоваскуларна и торакална хирургия. Домакинството на форума е поверено на кардиохирурга проф. Генчо Начев, директор на университетската болница “Света Екатерина” и очакван нов лидер в сдружението.

Участниците в световния конгрес в рамките на 3 дни ще обменят опита си в иновациите в спешната коронарна хирургия, гръдната и торакоскопската хирургия, неонаталната кардиохирургия, съдовата хирургия, предизвикателствата пред гръдната и сърдечната трансплантация 50 г. след тяхното начало.

Транскатетърното имплантиране на аортна клапа (TAVI) е най-щадящият метод за лечение на тежката аортна стеноза (стесняване) в резултат на калциране на най-голямата артерия. Той замества класическата операция и е наричан безкръвен. През последното десетилетие

развитието на

транскатетърни

технологии бързо

напредва и

променя хирургията

За последното десетилетие TAVI методът се превръща в стандарт за грижа при неподходящи за операция пациенти с тежки аортни стенози и придружаващи заболявания, обикновено в напреднала възраст. Щадящата смяна на клапа през катетър се прилага все по-широко, включително в България. Последните проучвания се съсредоточават върху разширяването на приложението на техниката и за пациенти в по-млада възраст. В нашата болница сме лекували така над 350 пациенти, каза проф. Начев. Той се надява подобно на трансплантацията на сърце в рутинната практика на екипа му скоро да влезе и роботизираната хирургия.

Световноизвестният проф. Стюард Джеймисън от САЩ разказа, че най-голямото вълнение и вдъхновение в кариерата си изпитва от трансплантацията на сърце и бял дроб.

Започнах през 1979 г. и след първата трансплантация на сърце мислех, че съм покорил върха в медицината, но, разбира се, развитието на науката показва, че никога не си стигнал най-високото. Днес вече се гордеем с комбинирани трансплантации на сърце и на бял дроб, които по онова време смятахме за невъзможни, разказа хирургът.

Трансплантациите вече не са фойерверк, извънредно събитие, те са рутинен метод на лечение, допълни проф. Начев. Той очаква български екип да направи през 2021 г. и първото присаждане на бял дроб. В момента за това се обучават специалисти хирурзи, но не по-малко важно е да има подготвени пулмолози, които да проследяват пациентите след трансплантацията.

Най-“старото” сърце, което проф. Джеймисън е трансплантирал, работи безотказно вече 30 г. Най-възрастният му пациент с трансплантиран бял дроб е на 60 г., а операцията му е била направена, когато е само 20-годишен.

Нуждаещите се от здраво сърце в цял свят са повече от възможностите да го получат. Затова

медицината влага много

усилия в създаването

на изкуствено сърце

Засега тази роля за известно време може да се изпълнява от машини, които поддържат живота в очакване на донорско сърце. Вече се работи по създаване на “истински” орган, но медицината трябва да реши няколко проблема преди това.

Технологично темата за изкуствено сърце има няколко посоки. Едната е да се намери тъкан, която да не предизвиква съсирвания на кръвта, друг вариант е отглеждане на животни, чийто орган няма да бъде отхвърлен от човека, трета посока е конструиране на функциониращ орган чрез генно инженерство, но предстои да видим кой път ще ни отведе най-бързо и успешно до целта, каза проф. Начев.