Под външно дишане се разбира поемането на външния въздух в белите дробове и издишването на употребения въздух чрез действието на гръдния кош, диафрагмата и коремната стена. При външното дишане вътре в дробовете става смяната на въздуха. От пресния вдишан въздух кислородът се предава на кръвта, а се взема от нея въглероден двуокис. Поемането на въздуха, обмяната му вътре в белите дробове и вдишването му с всичките придружаващи го телесни явления съставляват външното дишане. Външното дишане се извършва несъзнателно.

А дишането е много важно за нашето здраве. Счита се например, че за развитието на атеросклерозата, особено мозъчната и бъбречната, значение има недостигът на кислород, т. е. недостатъчното, непълното дишане. Ние трябва съзнателно да се грижим за усъвършенстване на нашето дишане. С това ще постигнем неочаквано засилване на здравето и устойчивост срещу различните болести. Всички упражнения и движения за усъвършенстване на външното дишане обхващат понятието дихателна гимнастика.

Вдишване. Вдишването се извършва чрез активно разширение на гръдния кош. Поради действието на мускулите на гръдния кош за вдишване ребрата се издигат така, че гърдите и ключиците се издават напред. Долният отвор на гръдния кош се разширява, разширява се и цялото гръдно пространство. При това разширение на дробовете, което е резултат от разширението на гръдния кош, навлиза въздух отвън през носа и дихателната тръба вътре в дробовете. Дълбокото вдишване следователно не се извършва от дробовете, а е работа на мускулите на гръдния кош и диафрагмата.

Според това дали мускулите за вдишване на гръдния кош или диафрагмата вземат повече участие във вдишването, говорим за гръдно или коремно, т. е. диафрагмено вдишване. При пълно вдишване, което изпълва с въздух както горните, така и долните части на дробовете, действат едновременно мускулите на гръдния кош и диафрагмата.

Издишване. Издишването се извършва чрез намаление на гръдната кухина. Сега ребрата се връщат в първоначалното си положение, както преди вдишването. Ключицата и гърдите спадат, долният отвор на гръдния кош става по-тесен по силата на отпускане, обратно на еластичното напрежение, което се получава при вдишването. Слязлата надолу диафрагма при вдишването издава корема напред, докато при издишването диафрагмата се връща обратно нагоре.

Модерната гимнастика на дишането отдава голямо значение на правилното издишване, защото след всяко силно издишване следва от само себе си дълбоко вдишване.

Дълбоко вдишване и издишване значи пречистване на дробовете с въздух и насищането им с кръв. С дробовете, които са правили дълбоки дишания на открито, можем да се браним срещу много гръдни болести. При случай на астма или други гръдни заболявания бихме могли да допринесем много за оздравяването чрез подходящи за болния дихателни упражнения.

Коремно дишане. То произлиза най-вече от дейността на диафрагмата. При този начин на дишане диафрагмата изменя своето положение, като при вдишването слиза надолу, притиска предната стена на корема, която благодарение на своята еластичност излиза малко напред. При издишването диафрагмата се качва нагоре и с това се прибира стената на корема; тя приема предишното си положение и даже малко се притегля навътре. Най-лесно можем да го усвоим с помощта на следното упражнение:

Основно положение: ляга се на пода по гръб, леко облечен (гол) ръце хванати зад главата.

Дишане: дълбоко, вдишва се през носа, като коремът се разширява (издухва) до последната възможност. Издишва се през носа, като коремът се свива, колкото е възможно. Повтаря се 5-10-15 пъти. По този начин може без труд да се научи коремно дишане.

Дълбокото дишане се е практикувало още от най-старите лечители - богомилите. Напоследък на него се обръща особено внимание и се сочи като средство за лечение на високото кръвно налягане, смущенията в критичната възраст и атеросклерозата.

Основно положение: седнал или застанал съвсем прав (по войнишки).

Дишане - диша се през носа. Спокойно, небързайки, се вдишва въздух, като се изпълва отначало долната част на белите дробове. За тази цел се отпуска диафрагмата, която наляга на коремните органи и изпъва стените от коремната кухина. След това се изпълва средната част, като долните ребра отиват встрани и се изпъчва гръдната кост. Накрая се изпълва горната част, като се разширяват горните ребра и горната част на гръдния кош. При това последно движение долната част на коремната кухина малко се огъва навътре, което дава на белите дробове достатъчно силна опора и спомага за изпълване на горните негови отдели.

На пръв поглед изглежда, че тази форма на дишане се осъществява с три различни движения. Такова заключение е неправилно. Вдишването е непрекъснато, целият обем на гръдната област се разширява с едно движение. Избягвайте прекъснатите движения и се стремете да постигнете спокойно и непрекъснато движение. Практиката не ще закъснее да овладее стремежа да се разделя дишането на три и в резултат ще се получи равномерно и непрекъснато дишане.

Задръжте дишането за няколко сек - от 5 до 10, по-голямо задържане е вредно.

Издишайте бавно през устата, като че ли свирите с нея, без да издувате бузите си, задържайте гръдния кош в едно и също положение, като лекичко свивате коремната кухина. Щом като поетият въздух излезе от белите дробове, ослабете мускулите на гръдната и коремната кухина. След малка практика тази част от упражнението е вече усвоена и ще се извърши автоматически.

Дълбокото дишане, прилагано по 7-15-20 пъти на ден (като ежедневна дихателна гимнастика), регулира дихателните движения, укрепва волята, създава ясен ум, весел дух и съдейства за хармоничното развитие на тялото и ума.

Да се запомни обаче, че вдишването трябва да става само през носа в каквото и положение да се намираме. Носът играе ролята на филтър. Прахът, вдишван с въздуха, се задържа в носната кухина, а самият въздух, преди да влезе в белите дробове, се затопля и овлажнява и по такъв начин се обезврежда. Ако не дишаме през носа, а през устата, въздухът, както е прашен и студен, или пък есенната и зимната мъгла, пропита от сажди, направо влиза в белите дробове, без да се очисти и стопли, и може да предизвика възпаление на гърлото и дробовете.

Мнозина са свикнали да покриват главата си под завивките и по този начин дишат само нечист въздух. Въздухът обаче винаги намира начин да проникне през междините на покривките. Все пак количеството чист въздух, което се получава по този начин, е недостатъчно. Който е настинал, може да увие главата си с вълнена кърпа или нещо друго, но носът му трябва да бъде открит.

Заключение. Дълбоките и бавни вдишвания и издишвания, повторени няколко пъти през деня (сутрин, обед и вечер преди ядене и преди лягане), не само помагат за укрепването на всички участващи в дишането мускули и за разширение на гръдния кош, но и увеличават количеството на червените кръвни телца, усилват въобще обмяната на веществата и с това целия жизнен процес.

Ето защо обичайте чистия въздух. Научете се да се наслаждавате на въздуха и ще бъдете богато възнаградени. Избягвайте непроветрената стая. Въздухът в спалнята трябва да бъде по възможност също тъй чист, както и външният въздух. Не се бойте от простуда.