След 50-годишна възраст простатната жлеза у някои мъже се увеличава и причинява повече или по-малко смущения.

Признаци. Увеличението става бавно, незабелязано и без болки. Първото нещо, което болните забелязват, е промяната в пикочната струя - тя е по-слаба, започва нормално и изведнъж спира, за да продължи пак след това. Второто нещо е честото уриниране - понякога болният е принуден да става няколко пъти през нощта. След известно време болният не може да изхвърля всичката урина, т.е. част от нея остава в мехура, той се напъва, но без резултат. С течение на времето урината става мътна. Понякога жлезата толкова много се увеличава, че затваря напълно пикочния канал и не позволява на урината да изтича навън (пълна задръжка на урината). Тогава болките при ходене и уриниране, което става капка по капка, са нетърпими.

Предсказание. Сериозно.

Предпазване. Състои се във водене на природосъобразен живот.

Лечение. Провежда се от лекар, особено при спиране на урината. Народното лечение е общо и по начина, изложен за възпаление на простатната жлеза.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки, както при възпаление на простатната жлеза (вж. точка I).

II. Десет минути след капките да взема 1 чашка от 120-150 мл отварка от борови връхчета, бял равнец, жълт кантарион, леска (листа), мечо грозде, полски хвощ, троскот и царевични коси - по 100 г от всяка. От тази смес 3 пълни с.л. с прибавка на 1 с.л. ленено семе (предварително леко запечено, за да не се желира отварката) и по 1 ч.л. ечемик (зърна) и червена хвойна (зърна) се запарват в 1 л вряща вода; на тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда. Може да се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

При кръвопикане да изпива 1 чашка от 100 мл овесено мляко (2 с.л. очистен овес в 700 мл вода се варят, докато зърната напълно се разпукат; като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване), разредено наполовина със сок от корените на магданоз, или 1 чашка от 100 мл отварка от овчарска торбичка (2 с.л. в 500 мл вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда).

При повишено съдържание на урея в кръвта да изпива 1 чашка от 100 мл отварка от магданоз (листа), мечо грозде и цикория (листа и стебла) - по 1 с.л. от трите и 1 изравнена с.л. ленено семе, предварително запечено, се запарват с 1 л вряща вода; на тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда. При пиене на тези билки добре е всяка чашка отварка да се подслажда и с 1 ч.л. сладко от розов цвят.

Диета. Същата, както при полово безсилие, с добавка храната да е слабо солена и добре сдъвкана. Да се избягват сините сливи и сините патладжани, защото пречат на лечението. Полезно е след вечеря болният да изяжда и 1 глава печен лук.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от ленено семе (1 с.л. леко запечено семе се запарва с 500 мл вряща вода и се вари 10 минути; като изстине, се прецежда), а при често уриниране - отварка от лешникови листа (2 с.л. листа се запарват с 500 мл вряща вода; вари се 10 мин. и като изстине, се прецежда).

При задръжка на урината - отварка от 3 парчета млади, още зеленикави кори от лешниково дърво, на големина колкото показалеца; нарязват се на ситно и заедно с 3 корена от магданоз в 1 л вода се варят 20 минути; веднага се прецежда.

III. Два часа след ядене според състоянието си болният да изпива една от отварките, дадени в точка I.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен (който влияе зле на болната жлеза), се прави топла клизма с 500 мл вода или с чай от лайка, последвана от парна баня на ануса - болният сяда върху по-дълбоко гърне, наполовина напълнено с вряла отварка от полски хвощ (листа и стъбла) и коило (стипа пената) - белите му пера. От двете се взема по 1 шепа и в 2 л вода се вари 15 мин., изсипва се в гърнето и болният веднага сяда върху него, като се завива с одеяло през кръста, и така седи, докато му е приятно.

След това се прави сухо увиване с 1-2 одеяла в леглото, докато болният се изпоти, което се познава по изсъхналото чело. След това върху окосмената част на половия орган се поставя торбичка с топла лапа от печен лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 9 сини сливи, смачкани без костилките, и малко царевично брашно (за отнемане на излишната влага на лапата), или с топла лапа от 100 г ориз, 10 сини сливи, смачкани без костилките, и 1 чаена лъжчка ленено семе - в 300 мл вода се вари да стане гъста като тесто лапа; отгоре се слагат вестник и фланелен пояс.

Едновременно главата се налага с "шапка" от лист прясно зеле, леко напръскан с оцет от вътрешната страна; при силно главоболие "шапката"се ушива от тънко хасе и се пълни със селски хлебен квас, засилен с 9 супени лъжица диви кестени, настъргани с корите, а отгоре вълнена шапка. Държат се до сутринта.

Забележка. При болки в корема лапата се поставя върху него с торбичка от тънко хасе, ушита на 3 джоба, засилена със сини сливи и ленено семе в троен размер, а отгоре вестник и вълнен бинт и така се спи.

V. Сутрин. Самовнушение, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата.

Неделя. Почивка от всичко, при нужда лечението продължава по плана.

Важни добавки.

1. Ако урината спре, болният да взема всеки час по 1 с.л. отварка от чист бял измирски тамян - от него се взема 1 зърно с големина на лешник и се счуква да стане на брашно, прибавя се 1 с.л. брашно и сместа се залива с 250 мл хладка вода, оставя се да ври на тих огън, докато остане 200 мл отварка, сваля се от огъня и се оставя да се утаи хубаво, след което се отлива чистата вода без утайката.

Едновременно с употребата на тази отварка върху окосмената част на половия орган и кръста се поставят две торбички, пълни със сухи топли трици или с търпимо гореща лапа от печен лук, поръсена за всяко място с по 1 с.л. ситна захар. След като вземе 5-6 пъти от тази отварка, болният да продължи да я взема на 2 часа по 1 лъжица. Когато уринирането се нормализира, продължава старото лечение.

2. Лапите могат да се използват две вечери поред, като квасът се подсилва с по 1-2 с.л. нов квас за нова ферментация.

3. Умерените полови контакти не са вредни.

4. Щом уринирането се нормализира напълно, и то в продължение на 2-3 седмици, и болният не чувства никакви смущения, може да се смята оздравял и да спре лечението си.

5. Лапите от лук и ориз може да се заменят с квас, засилен за всяко място с по 3 с.л. диви кестени, настъргани с корите.

6. Болните да се пазят от простуда и облеклото им винаги да е топло.