Някои са упорити и последователни. Други лесно падат духом и се обезверяват. Типът реакция спрямо неблагоприятни стечения на обстоятелствата зависи както от самия човешки характер, така и от конкретното съдържание на събитията. И най-непоправимите оптимисти могат да бъдат прекършени от обективно драматични или трагични събития - загуба на близък човек, уволнение, безпаричие, тежки болести. Както и обратното - наглед безобидни случки в ежедневния живот могат да потопят в песимизъм и печал някои свръхчувствителни хора. Останалите, които нито са постоянно с "розови очила", нито са твърде обидчиви, могат да паднат духом от следните причини.

Вродена неувереност

Тя може да се дължи както на вродения темперамент, така и на възпитанието от най-ранно детство. Самочувствието на децата може да пострада при наказанията, дори и те да са справедливи и безболезнени. Друг фактор за насаждане на трайно усещане за неувереност е постоянното даване за пример на другите. В семейства с повече деца фаворизирането на едните, по-малки или по-големи братя или сестри, за сметка на другите може да посее омраза между тях. Сочените за по-добри, послушни и способни развиват добро самочувствие, оптимистични нагласи към света. А нарочените за непослушни и некадърни стават дълбоко неуверени в себе си. Лесно падат духом и в зряла възраст.

Лошо отношение в детството

Несправедливи, жестоки наказания, насилие, особено сексуално, спрямо децата също водят до сериозни проблеми в по-нататъшното им развитие. Когато пораснат, те най-често остават с неизкоренимата психология на жертвата. Лесно падат духом, неуверени са и пред най-елементарните препятствия. Това, заедно с несъзнаваното желание за мъст, може на свой ред да ги превърне в престъпници. Такива психотравми се лекуват, необходима е психологическа помощ.

Негативно отношение в екипа

В днешно време почти няма професия или работа, която да се практикува индивидуално. Винаги сме заобиколени от екип. Имаме колеги. Ако те се отнасят негативно към нас, в определен момент това би се отразило на настроението и нагласите ни. Дори и безпочвени, ако обвиненията в непрофесионализъм, в несправяне с работата бъдат повтаряни гласно и продължително, има вероятност да ни разколебаят в собствените възможности. Това важи особено много, ако професията ни е била мечтана и приятна. Усещането в такива случаи може да се изживее като рухване на една житейска мечта.

Лоши взаимоотношения с партньора

Най-потискащо обаче действа влошеният микроклимат в семейството. Изневяра, обида или системно пренебрежение от страна на партньора могат да ни превърнат в неуверени, неуважаващи себе си хора, независимо какви сме били преди. Колкото по-внезапно се случи подобна ситуация, толкова по-лошо "падаме духом". Няма рецепта за постигане на хармонични взаимоотношения, но навсякъде по света функционират някакви форми на семейно съветване - психолози, социални работници, лични лекари, психиатри. Дори и да се появят проблеми между партньорите, което е нещо нормално, те могат да бъдат преодолени, ако съществува взаимната воля за решаването им.

Зависима личност

Този тип личностно разстройство спада към т.нар. тревожни личностни разстройства. Проявява се с изключителна себенеувереност. Човек определя себе си, битието си единствено на фона на някоя друга, винаги по-силна личност, към която се стреми. Множество двойки по света са изградени на този прицип. Зависимата личност търси постоянно обгрижване. А това води до подчинено и прилепчиво поведение и страх от раздяла. Засяга по-често млади жени, но и мъжете не са застраховани. Причинява трудно вземане на решения, невъзможност за поемане на отговорност в повечето важни сфери от собствения живот. Не може да изразява несъгласие с другите поради страх от загуба на подкрепа или одобрение и др. Този модел на реакции и поведение най-често лежи в основата на психиката на жертва, при домашно насилие. Въпреки него жертвата не напуска травмиращата среда. Хроничният стрес, който произтича от това, води до лесно обезкуражаване, падане духом и хронична депресивност.