Почти винаги хроничното възпаление е усложнение на острото, особено когато то се повтори няколко пъти. Хроничен бронхит може да се развие и когато се поемат всекидневно и с години прах, газове и пари като професионално заболяване. Пушачите на тютюн почти винаги боледуват от хроничен бронхит в различно тежка форма. Той се развива и при болестите на сърцето със застои на кръвта в дробовете. Тази болест се наблюдава във всяка възраст, но по-често у възрастните и у старците. Влажните и студени помещения и мъглите я благоприятстват.

Признаци. Болният кашля и отделя слузести, слузесто-гнойни или гнойни храчки, по-често сутрин. Обикновено температурата не се повишава и общото състояние не е особено засегнато. Хроничният бронхит може да продължава години, особено у старците, и да предизвика разширение на малките дихателни тръбички. В такъв случай болният всяка сутрин заедно с храчките отделя и по малко съсирена кръв. Най-тежкото усложнение е белодробният емфизем(разширението на белодробните мехурчета, алвеоли), който по-късно много често довежда до отслабване на сърцето (т.нар. белодробно сърце).

Лечение. Общо за засилване на организма. За целта, когато болестта е в лека форма, да се лекува по начина, изложен за острия бронхит. Народната медицина препоръчва следното.

I. Сутрин, обед и вечер 20 мин преди ядене да се взема по една ч. л. смес от карамфил на зърна 50 г, канела на прах 50 г и индийско орехче 50 г, всички стрити на прах и добре разбъркани с 500 г чист пчелен мед, предварително врял във водна баня 10 мин.

Или по 1 с. л. мармалад за силна кашлица - вземат се 1 кг мед (предварително врял във водна баня 10 мин), 1 кг счукани и пресети бадеми, 25 г бял тамян и 15 г бяла дъвка. Всичко се счуква добре, след което се пресява през тънко сито и се разбърква хубаво да заприлича на мармалад. Този мармалад улеснява отделянето на храчките и очиства бронхите.

II. 10 мин след едно от тези средства се изпива 1 чашка от 75 г от отварката, дадена при острия бронхит (точка II), или отварка от волски език, великденче, подбел, бъзов цвят, борови връхчета, слез, полски хвощ, гръцка коприва, ирландски мъх (морски кадаиф), сладък корен, живовляк. От всички билки поравно (30-50 г) се прави обща смес; от нея се вземат 4 с. л. и в 1 л вода ври 15 мин. Или пък настойка от листата на див лешник с варова вода - 30 пресни листа от див лешник се счукват; след това получената каша се разбърква в 500 г чиста варова вода (100 г негасена вар се залива с 500 г вода и се оставя да се избистри водата). Получената смес, която става кафява, се оставя да престои 1 вечер, прецежда се отново и се пие (препоръчва се при силна и мъчителна кашлица). При спастичен бронхит болният да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от босилек, лешникови листа, тополови листа (от нашата конусообразна топола), живовляк широколистен (листа) и подбел (листа) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни с. л. с прибавка на 1 с. л. мед и 600 г вода захлупено се вари 10 мин на тих огън; като изстине, се прецежда.

Диета. Както при остър бронхит. Да се предпочитат храни, съдържащи витамин А, като моркови, черен дроб, краве масло, яйца. Много е полезно и яденето на кромид лук (или на сока му) и чесън - до 1 глава на ден. Помагат за изчистване на храчките и успокояват кашлицата.

Вместо вода болният да пие отвара от подбел с варен мед (1 шепа подбел в 500 г вода заедно с 1 с. л. мед ври 10 мин) , и то на глътки.

Самовнушение. С формулата: "Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея." III.2 ч след ядене да се повтори казаното в точка I и II. При гнойни и вонещи храчки вместо една от отварките, дадени в точка II, да изпива 100 г отварка от корените на обикновена коприва (1 пълна с. л. корени в 500 г прясно мляко с прибавка на 2 с. л. мед ври на тих огън 30 мини веднага се прецежда).

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен - клизма с 500 г топла вода. Следват или парна баня на главата с чай от бъзов цвят и лайка (по 4 с. л. от двете) с продължителност 5-10 мин и сухо изтриване на лицето и гърдите, или пък разтривка на гръдния кош отпред и отзад с камфоров спирт и обличане на "жилетка", ушита от тънко хасе на 4 джоба с хоризонтални тегели (от ключицата надолу), по 1 см широки и напълнени с топла сол, а отгоре фланелка. Едновременно се прави "шапка" на главата от лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, и отгоре вълнена шапка. При главоболие се поставя "шапка" от тензух, напълнена с пресен и гъсто замесен селски хлебен квасен (забъркан отпреди 4 ч), засилен или с 1 ч. л. ситно настърган хрян, или пък с 5-7 с. л. диви кестени, настъргани с кората, и отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

IV. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата. През деня в по-леки случаи се носи "жилетка" от тънко хасе, тропосана отвътре с 4 парчета мушама от хаваджива (25/25 см). Същите парчета се използват 15 дни от едната страна и 15 дни от другата и се заменят, ако има нужда, с нови.

Важни добавки. 1. Хроничният бронхит е сериозна болест и трябва да се лекува с постоянство, за да не доведе до усложнения и преждевременна инвалидизация.

2. Краката винаги да са топли. Вечер след парната баня на главата е добре да се направи гореща баня на краката, и то със същата отварка, с която е била направена парната баня, с продължителност 10-15 мин.

При лечението болният да има предвид освен общите упътвания за болестите на дихателните органи и следното: да се пази от простуда и дишане на прах и пушек. Ако бронхитът е слаб (отделят се малко храчки), кашлицата е лека, задух почти няма, лятото да се прекарва на море, а през зимата в места с влажен климат и да се вземат много топли течности и каши (чайове, супи, пюрета и пр.). Ако бронхитът е придружен с обилни храчки, тогава се предпочита пребиваването на сух въздух (климат) и течностите в храната се намаляват.

Да се избягват запрашените и задимените помещения, да не се излиза при влажно и мъгливо време.

Температурата на стаята да бъде 18-20 С. Ако въздухът е много сух, трябва от време на време да се овлажнява или с пара, или със сушене на чисти мокри дрехи.

В топло време да се спи на отворен прозорец. Зимно време и при студени крака стъпалата на чорапите да се посоляват всяка сутрин с малко счукан синап.

Важно условие да се предпазят дихателните органи от болест е да се диша винаги чист въздух. Затова е хубаво да се прекарва повече време сред природата, помещенията да се проветряват, в топло време да се спи на отворен прозорец. Полезно е да се правят упражнения, особено дихателна гимнастика, и то на чист въздух. Вдишването трябва да става през носа, а издишването през устата.

Много важно е да се създаде навик да се стои и ходи с изправено тяло, изпъкнали гърди и прибрани назад рамене, а не в прегърбено положение. Всеки ден или през ден са полезни хладни фрикции на гърдите и слънчеви бани. Мъглата е вредна.

Всички мерки дават особено добри резултати, ако се прилагат още в детството и юношеството, когато тялото се развива.

При лечение на гръдните болести е много важно да се усили съпротивителната способност на тялото и да се отстранят вредните влияния. Трябва да се осигурят здрава храна, хигиенични условия и добър сън. Наред с природосъобразното хранене трябва да се вземат мерки за усилване на кръвообращението и дишането. За тази цел наред с въздушните бани най-подходящи са компресите, изтриванията (фрикциите) и т.н.