Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Анкилозиращият спондилит (на гръцки език ankylos означава "изкривен" и spondylos - "гръбначен стълб") е патология, известна още като болест на Бехтерев. Представлява възпаление с неизвестна причина, което засяга междупрешленните стави и съседните структури. Има фамилно предразположение към него.

Развива се прогресивно с постепено спояване на гръбначните прешлени до пълна загуба на подвижността между тях. Периферните стави на крайниците рядко се засягат, но все пак тазобедрените и раменните стави се поразяват в около една трета от случаите. Нерядко болките се предизвикват и от увреждането на залавните места на сухожилията и мускулите към костите, т.нар. ентезопатии. Заболяването поразява и някои вътрешни органи. Сърдечните проблеми се представят като предсърдно-камерно нарушение в проводимостта. Остро възпаление в предния отдел на очите се среща при около 25% от болните. Проблеми могат да възникнат от белите дробове, бъбреците или периферните нерви.

Началото на болестта обикновено е в млада, активна възраст. Специфичните лабораторни тестове за ревматоиден артрит са отрицателни. Рентгеновата картина е типична. Началото на заболяването много често е във възрастта от съзряването до 35 години, с връх около 28 години. Мъжкият пол се засяга 3-4 пъти по-често. В 15 до 20% се наблюдава наследственост.

Постоянна болка в поясния отдел на гръбначния стълб и скованост са първите клинични прояви на анкилозиращия спондилит. Началото обикновено е постепенно, без да могат заболелите да го определят точно. Когато процесът започва от сакроилиачните стави, болката е ограничена в съответната половина на седалището и може да имитира радикулит. Клинично заболяването се проявява с болка при натиск в областта на сакроилиачните стави и при преразгъване в тазобедрените стави. Заличаването на нормалната лордозна кривина (изпъкване напред) на гръбнака и ограничаване на движенията на всички нива се наблюдават при напредване на заболяването.

Влошаване на дихателната функция настъпва, когато болестта обхване и ставите на ребрата към прешлените. Рентгеновото изображение е типично - конфигурация "бамбукова пръчка". Кръвният тест HLA-B27 е положителен при 90% от случаите. Допълнителни изследвания се правят при засягане на други органи и системи. Специфичните лабораторни тестове за ревматоиден артрит са отрицателни.

Основните направления в лечението се изразяват в медикаментозно облекчаване на болката и сковаността с нестероидни лекарства, приложени локално или приети като таблетки. Препоръчва се още съпътстваща физикална терапия и рехабилитация за запазване подвижността в гръбначния стълб. Оперативно най-често се извършва реконструкция на заболелите тазобедрени или коленни стави чрез ендопротезното им заместване. Корекциите на гръбначния стълб са малко ефективни и са свързани с голям оперативен риск. Прогнозата на заболяването е благоприятна при 80-85% от случаите.