Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на здравното приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Методите са няколко:

1. Хипертермия

Използването й е познато още от времето на Хипократ. Правени са множество изследвания, докато се потвърди, че увеличаването на температурата на тялото от 41 до 45 градуса може селективно да доведе до необратими увреждания на злокачествените клетки. Може да настъпи и временна задръжка на урината. Катетърът, който се поставя в уретрата след манипулацията, престоява до 16 дни.

Резултатите настъпват след 3-6 седмици.

Към термотерапията спадат:

а) Трансуретрална иглена аблация. Тя използва радиочестотна енергия, за да въздейства с висока температура (120 градуса) на простатата с минимална увреда на простатната уретра. Поставя се катетър за кратко време.

б) Високоинтензивен фокусиран ултразвук. Генерира се висока температура (90-100 градуса) в тъканите на известно отстояние от използваната тръба. Резултатите са добри.

2. Криохирургия

В средата на 1960 г. Жабер развива криохирургията на простатната жлеза. Целта е да се достигне достатъчно намаляване на простатата за преодоляване на обструкцията. Този метод не е получил широко разпространение, защото се получават добри резултати от конвенционалните хирургични методи. Той се препоръчва при неподходящи за операция пациенти или които са претърпели или подложени на голяма операция, но не на простатата.

3. Балонна дилатация

Опитвана е много отдавна, но става ефективна с развитието на технологиите (балонни катетри). При нея балонът се прекарва на нивото на простатната част на уретрата и се раздува. Резултатите се отчитат за добри. Използва се при болни с по-малка простата.

4. Простатни стентове (метални спирали)

Стентът е описан за първи път от Фабиен през 1980 г. като алтернатива на постоянния катетър при неоперабилни болни с интравазикална обструкция, без ретенция.

5. Лазеркоагулация

Друг начин за трансуретрална хирургия е трансуретралното лазерно отстраняване на простатата. С нея се осигурява контролируема коагулационна некроза на простатната тъкан. Остава се на катетър обичайно за 2-5 дни.

Лазерът може да се приложи под ултразвуков контрол, като трансуретрална лазерна инцизия или под ендоскопски контрол с цистокоп като лазерна аблация на простатата.

Всеки метод трябва внимателно да се обсъди със специалист, за да се вземе решение кой е най-подходящ в конкретния случай.