Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Леко намалената функция на щитовидната жлеза не дава характерни оплаквания и се означава като субклиничен (скрит) хипотиреоидизъм, характеризиращ се с повишено ниво на тиреостимулиращия хормон (ТСХ) при нормални стойности на тиреоидните хормони (Т3 и Т4)/ в кръвта. Всъщност в този случай секрецията на Т4 е относително ниска, тъй като не отговаря на индивидуалните нужди. Това води не само до повишаване на ТСХ, но и до някои биохимични и функционални нарушения - нарушена обмяна, повишение на кръвния холестерол и триглицеридите. Появяват се също психоневрологични промени - нарушен сън, депресия, намалена концентрация, психическа умора, менструални нарушения и др.

При бременност леката хормонална недостатъчност се задълбочава поради повишените хормонални нужди, което може да има неблагоприятно отражение върху самата бременност и развитието на плода. В тези случаи се повишава рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане, а също изоставане в теглото, ръста и развитието на плода.

В следродовия период промените в хормоналната секреция на майката обикновено се задълбочават поради изостряне на автоимунните нарушения, които са най-честа причина за хипотиреоидизма (тиреоидит на Хашимото). В тези случаи по-чести са депресиите, анемичните състояния (трудно повлияеми от желязо и витамини), трайна отпадналост и лесна умора, липса или спиране на кърмата.

Всички прояви на субклиничния хипотиреоидизъм могат да бъдат коригирани и предотвратени от заместителното хормонално лечение с Л-тироксин. Той трябва да се включи още в ранния период на бременността, когато щитовидната жлеза на плода все още не е формирана и развитието му особено това на нервната система е зависимо изцяло от хормоналната секреция на майката. Дозировката на Л-тироксина трябва да е прецизирана и съобразена със стойностите на ТСХ в кръвта, който е наложително да се контролира на по-чести интервали до края на бременността (през 1 - 2 месеца). Това е важно за постигане на пълна компенсация на хормоналната недостатъчност, както и за избягване на риска от предозиране. В случаите, при които има йоден недоимък (в йоддефицитни райони, при нарушено хранене - хиперемезис, еклампсия и др.), успоредно трябва да бъдат включени йодни препарати, витамини и други микроелементи.

Основен проблем при субклиничния хипотиреоидизъм е поставянето на навременна диагноза. Същата изисква насочено хормонално изследване при лица с повишен риск - с доказан тиреоидит на Хашимото, налична гуша или прекарали операция на щитовидната жлеза, също при болни със захарен диабет тип 1, както и такива, провеждащи лечение с литиеви препарати и амиодарон. При навременно поставена диагноза и правилно лечение прогнозата за майката и плода е много добра.