Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Общоприетият термин днес, заменил по-стария "латентна хипертиреоза", е "субклиничен хипертиреоидизъм". С него се означава най-ранният стадий на тиреотоксикозата при Базедова болест, болестта на Хашимото, едновъзлести или многовъзлести токсични (базедовифицирани) гуши.

В този стадий липсват отчетливи клинични симптоми, но може да са налице някои функционални и биохимични нарушения от страна на нервната и/или сърдечносъдовата система: неспокойствие, немотивирани депресивни и невровегетативни реакции, нередовен менструален цикъл, промени в кръвното налягане с тенденция към повишаване, сърцебиене при физически усилия, а при възрастни - пристъпни аритмии или стенокардни прояви. Тези симптоми наподобяват невроза, сърдечно заболяване или са следствие на преумора и въздействие на външни стресови фактори.

При оглед и палпация на шийната област може да се установи наличие на дифузна или възлеста гуша, която може да предшества с години първите симптоми. Могат да се установят промени от страна на очите - бляскав поглед, парене, сълзотечение, зачервяване, оток на клепачите или истински екзофталм (изпъкналост на очните ябълки).

Доказването на субклиничния хипертиреоидизъм изисква изследване на тиреостимулиращия хормон (TSH) и свободния тироксин (FT4) в кръвта - първият е снижен под 0,3-0,4 mIU/L, докато FT4 остава в референтните (нормални) граници. При Базедова болест и тиреоидит на Хашимото могат да бъдат открити циркулиращи в кръвта тиреоидни антитела, а при възлеста гуша радиоизотопната сцинтиграфия показва наличие на горещ възел (токсичен аденом).

Възлите подлежат на оперативно лечение, в редки случаи - на лечение с радиоактивен йод. При липса на възли субклиничният хипертиреоидизъм подлежи на медикаментозно лечение с тиреостатици за срок поне 6 или повече месеци след нормализиране на TSH. При по-кратки срокове особено при наличие на тиреоидни антитела ефектът от лечението е временен и последва обостряне с прогресиране на заболяването до изявени клинични форми или усложнения.