Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Камъните в пикочноотделителната система са едно от най-честите заболявания в урологията. Те са и едни от първите, към които се предприемат по-разширени оперативни интервенции.

Камъните имат различна форма, големина и локализация. Обикновено малките по размери причиняват задръжка на урината чрез запушване на уретера, особено ако са по-грапави.

Образуването на камъните с големина около 2 мм се нарича микрокалкулоза. Ехографското изследване различава камъни с големина над 2 мм. Нормалният уретер има големина от 3 до 4 мм. Затова тези конкременти не са толкова опасни и могат да бъдат изхвърлени. Ако се налага, може да се засили диурезата с приемане на повече течности. При вродени или придобити състояния със стеснение на уретерите и малките камъни не могат да се изхвърлят.

Създават се условия за застой (хидронефроза), който благоприятства развитието на инфекция. Камъните поддържат инфекцията и чрез механичното увреждане на лигавицата на пикочните пътища.

Камъните не могат да се лекуват успешно, докато не се премахнат тези причини - застоят и инфекцията. При възпаление на бъбрека може да се получи пиелонефрит (апостематоза, папиларна некроза, карбункул на бъбрека), перинефрит, паранефротичен абсцес, уросепсис. Възпалителните усложнения могат да са първични, но при камъни те най-често са вторични. Инфекцията се развива по няколко начина - хематогенен, асцендентен, лимфен. Много често те се комбинират. Значение има и намаленият имунитет от основното заболяване. Хроничният пиелонефрит може да се развие първично, но най-често е резултат на недобре лекуван остър пиелонефрит. В определени моменти хроничният пиелонефрит може да се обостри. При апостематозата в кората и повърхността на бъбрека се образуват множество малки гнойни огнища. Това усложнение е тежко и изисква опериране по спешност.

Карбункулът на бъбрека е тежко, но сравнително рядко заболяване. Възпалителният процес може да засегне само определен участък от бъбрека, където се образува гнойно огнище. Когато няколко огнища се групират като пчелна пита, се формира карбункул на бъбречната тъкан. Тя не комуникира с пиелокаликсната система и обикновено расте навън от бъбрека. Понякога може да се отвори в околобъбречното пространство и се сформира паранефротичен абсцес. Пионефрозата е често усложнение на литиазата и се образува, когато застойната урина се инфектира, най-често от долу на горе. Пионефрозата може да разруши напълно бъбрека, ако не се дренира. Тези усложнения не се получават при всеки случай, но винаги при наличие на камък трябва да се консултирате със специалист, най-добре уролог.