Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Хематурията е отделяне на кръв с урината. Тя може да бъде микроскопска (когато под микроскоп се откриват повече от 5-6 еритроцита на поле) и макроскопска (когато има червено оцветяване на урината).

Причините за хематурията могат да бъдат извън пикочно-отделителната система - при инфекциозни заболявания (скарлатина, тиф, вариола, варицела, ангина), при остра левкоза, хемофилия, вродено затруднено съсирване на кръвта, полицителия, капиляротоксикоза, антикоагулантно лечение.

Най-често причинителите са в отделителната система:

1. Бъбречна хематурия - при камъни в бъбреците. Тя може да се провокира например при:

- физически натоварвания, а може и без болният да е провокирал раздвижването на камъни в бъбрека;

- тумори на бъбрека и паренхима, чашките, легенчето. В тези случаи тя е масивна, еднократна и краткотрайна. Характеризира се с чревообразни съсиреци;

- травми на бъбрека - най-често е съпроводена с по-тъпа болка;

- вродени аномалии - подвижен бъбрек, хидронефроза и др.

2. Уретерна хематурия - конкременти (камъни), тумори, възпаление, травми, включително и инструментални.

3. Мехурна хематурия - отделените съсиреци са безформени. Най-често се придружава с дизурия (затруднено и болезнено уриниране), пиурия (изпикаване на гной), болка. Среща се при тумори на пикочния мехур, камъни в мехура, травми, възпалителни заболявания, чужди тела. Причините могат да са и извън мехура:

- възпалителни и туморни заболявания на женските гениталии, тумори в малкия таз;

- специфични и неспецифични (банални) инструментални наранявания;

- катетаризация, дилатация (разширение), цитоскопия, вадене на конкремент или чуждо тяло.

При хематурията трябва да се установи причината - обикновено с венозна урография, цистокопия, компютърна аксиална томография, магнитен резонанс, ехография. След това се пристъпва към лечение - съответно консервативно (антибиотици, кръвоспиращи) или оперативно.

В диагностично отношение трябва да се има предвид и туберкулозата на бъбрека. Обикновено тя се явява след прекарано по-рано белодробно заболяване и се среща в по-млада възраст (между 20 и 40 години). Тя може да протече или без да се появява клинично, или под формата на цистит (възпление на мехура), или пиелонефрит (възпаление на бъбрека). Най-често се появява картината на повтарящи се инфекции, които в началото се поддават на обичайното антибиотично лечение и чак когато състоянието се влоши, тогава се мисли и се открива туберкулоза.

Диагнозата е трудна. При изследване на урината не се установяват баналните инфекциозни причинители при наличието на гной в урината (пиурия). Най-сигурна е диагнозата, когато лекарите установят туберкулозния причинител. Това става чрез посявка на урината за туберкулоза. Правят се и имунологични изследвания.

Преди откриването на компютърния томограф и магнитния резонанс за диагнозата се използваше венозната урография и сцинтиграфията на бъбреците.

Сега тези изследвания не се използват широко поради наличието на гореспоменатите по-модерни методи. В зависимост от стадия на заболяването се провежда болнично или санаториално лечение. Следва амбулаторно продължително лечение, може и до 2 години. Хирургично лечение се предприема при усложнения. Може да се наложи частично или пълно премахване на заболелия бъбрек.