Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Острата възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (с разрушаване на миелиновата обвивка на нервните коренчета) тип Гилен-Баре е автоимунно заболяване, чието начало най-често се провокира от вирусна инфекция. Организмът започва да образува автоантитела към миелиновите обвивки на периферните нерви, които не могат пълноценно да провеждат нервните импулси, и инервираните от тях мускули се парализират.

При около 25% от случаите парализите на мускулите пълзят неотклонно от долу на горе и обхващат все нови области, като достигат дихателните мускули и поради невъзможност да дишат самостоятелно се налага болните да се поставят на изкуствена белодробна вентилация. При 20% от пациентите остават трайни последици с различна степен на инвалидност, а при 67% - постоянна умора и отпадналост.

Американските невролози препоръчват тези болни да се лекуват само в много добре оборудвани клиники с възможност за прилагане на апаратно дишане, тъй като общата прогноза при това заболяване е изключително добра и след правилно и съвременно лечение над 80% от болните се възстановяват в значителна степен. Препоръката на американските специалисти е използването на плазмафереза (апаратно пречистване на кръвта) до 4 седмици от началото на заболяването или високи дози имуноглобулин интравенозно до 2 седмици от началото. Кортикостероидите нямат особено лечебно действие. Смята се за недопустимо такъв болен да загине от липса на възможности за съвременно лечение. Изследването на ликвора (гръбначномозъчната течност) е много важно при уточняване на диагнозата.

За болните, на които се налага включването им на изкуствена белодробна вентилация, е особено важно поставянето на навременна диагноза. Лечението и възстановяването е продължителен процес, като невинаги е пълно, а рядко може да рецидивира.

Диагнозата не е особен проблем за опитните невролози поради особеното засягане на периферната нервна система. Получава се най-често след вирусна инфекция и неколкодневно общо неразположение и субфибрилна температура. Започва засилваща се слабост и изтръпване на крайниците двустранно почти симетрично с характеристиката на увреждане на периферния двигателен неврон.

Типични са липсващи сухожилни и надкостнични рефлекси в крайниците, съчетани с характерното изтръпване и засилващо отслабване на общата сетивност за болка, допир и температура. Много характерно е и покачващото се от долу на горе и пълзене на тези две характеристики: периферни вели парализи (слабост, с намален мускулен тонус), отслабени до липсващи рефлекси и засилваща се хипестезия (намалена сетивност) до анестезия (липсваща обща сетивност) при т.нар. възходяща форма тип Ландри.

Когато тези парализи обхванат гръдните отдели и интеркосталните мускули, болните имат проблеми с дишането, а когато парализите обхванат черепно-мозъчните нерви, в ствола на мозъка се появяват проблеми с гълтането и говора. Препоръката е тези болни да се лекуват само в големи и добре оборудвани болници с реанимационни анестезиологични възможности за апаратно дишане.

Важно е да се знае, че при навреме поставена точна диагноза, включително с лумбална пункция и изследване на ликвора (гръбначно-мозъчната течност), правилно и навреме започнало лечение, със или без използване на апаратно дишане, прогнозата е относителноно добра и по-голямата част от болните се възстановяват почти напълно и без остатъчни симптоми за няколко седмици или месеци. Не са редки случаите на различни по тежест рецидиви на това състояние и посочената клинична картина месеци и дори години след преживения остър период. Срещат се и много тежко протичащи форми, които са резистентни на приложеното лечение или се получават допълнителни нежелани усложнения, свързани с белите дробове, урогениталния тракт или обостряне на други придружаващи заболявания, съществували преди началото на полиневрита.

За болните, на които се налага включване на изкуствена белодробна вентилация, е особено важно поставянето на навременна диагноза и настаняването им в подходяща за това болница. Лечението и възстановяването винаги е продължителен процес, като невинаги е пълно и може да рецидивира с различна тежест, което налага болните да са под наблюдението и контрола на много опитни невролози, които познават отлично това сравнително рядко заболяване.