Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Спазъмът на ларингса е типично мускулно свиване, което бързо затваря гласните цепки и има типично хъркане, загуба на глас и спиране за няколко секунди на дишането. Най-честата причина са психо-емоционалните изживявания с негативни емоции, травми в областта на ларинкса и др.

Ларингоспазъмът освен на невропсихична основа може да се провокира и от редица други заболявания, особено когато ларингиалните нерви са силно възбудени и в определен момент предизвикват свиване на мускулатурата. При това състояние влияят заболяванията на централната нервна система - атеросклероза на мозъка, множествена склероза, хорея, туморни формации, разширения на шийните съдове (аневризми), тумори в гръдния кош и др. Тези възможни заболявания налагат задължително провеждане на някои изследвания за установяване на точната диагноза, респективно причина за лараингоспазъм.

Симптоматиката на това заболяване е много лесна за разпознаване и се основава на внезапното начало с тежък кашличен пристъп, бързо преминаващ в силно изразен задух. Гласът се променя, става дрезгав, стържещ, напрегнат, проявява се характерно задъхване, което може да стигне до пълна асфикия (задушаване). Тези моменти са доста драматични за болния, той има типично изражение на лицето, бори се за въздух.

Ако пристъпът настъпи внезапно, се нарича "иктус ларингис". Дихателната недостатъчност при този случай е много драматична и зависи от продължителността и дълбочината на пристъпа. Най-често тези пристъпи преминават след определен период от около 15-20 секунди и пациентът бавно възстановява дишането си. Диагнозата се поставя от анамнестичните данни, изследванията на централната нервна система с помощта на компютър-томограф, ядрено-магнитен резонанс. Интердисциплинарният консулт е задължителен.

Лечебните процедури се предприемат съобразно установените патологични изменения. По време на пристъпа болният се поставя в легнало положение с вдигнати над главата ръце с цел спонтанно отваряне на гласовата цепка, а при пристъп през нощта болният се поставя в легнало положение с наведена надолу глава. Най-важното е предварителната психична подготовка, той трябва да знае, че е необходимо пълно спокойствие, дишането трябва да е бавно и дълбоко до отзвучаване на пристъпа. Основното лечение е това на предизвикващото го заболяване.