Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Апнеята често съпътства хъркането през нощта. Под апнея се разбира спиране на дишането. По време на нощния сън мекото небце или другите части от носа, долните части на фаринкса, езикът, епиглотисът или ларинксът не позволяват нормалното преминаване на въздуха към трахеята и бронхите. Отпуснатото меко небце се допира до корена на езика, като по този начин затваря входа към ларингиалната кутия.

За период около 10 секунди настъпва апнея. През това време в кръвта се натрупва голямо количество въглероден двуокис, който дразни центъра на дишането в продълговатия мозък, отключващо мощен размах на гръдния кош с последващо пасивно повдигане и трептение на мекото небце, създаващо познатия шум на хъркането. То най-често е съпроводено от паузи в ритмиката на дишането, понякога достигащи до 15 секунди, което намалява силно насищането на кръвта с кислород.

Сутрин след събуждането такива хора са силно отпаднали, уморени или недоспали. Имат главоболие и са с намалена работоспособност. Като причина за хъркането се сочат още и някои процеси в носните кухини - носни полипи, силно изкривяване на носната преграда. Има и процеси, които стесняват фаринкса - увеличени фарингиални сливици, трета сливица, езична сливица, мек епиглотис и стени на хипофаринкса, недоразвита долна челюст и др. Хъркането с апнея се наблюдава и при хора с наднормено тегло, при такива със склонност към хроничен алкохолизъм, хипотироидизъм, хормонални промени в постменструационния период. Особено силни са хъркането и апнеята при хора с наднормено тегло. При тях диафрагмата е повдигната и намалява разгъваното на белия дроб, което налага учестено дишане.

Лечението на хъркането и апнеята представлява цял комплекс от процедури. Започва се с отстраняване на носните проблеми - премахване на носните полипи, изправяне на носната преграда, намаляване обема на конхите или оперативно отстраняване на увеличените сливици. При удължено меко небце в миналото се прилагаше оперативната му корекция, днес се използва т.нар. микроинвазивна интерстициална термотерапия, която се състои в термична корекция. При този метод със специален апликатор се коагулира небцето с поставянето му на четири пункта, в които се достига до около 60-70 градуса. По този начин се образува съединителна тъкан, която придърпва небцето нагоре и освобождава гърлото за преминаване на въздуха. Така се редуцира или напълно се отстранява хъркането. Интервенцията се извършва под локална анестезия и продължава от 15 до 20 минути.

Хъркането е лечимо, но не при всички случаи.