Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Булбарната парализа се проявява при периферна едностранна или двустранна увреда на булбарната група черепно-мозъчни нерви: глософарингеус (езикогълтачен), вагус (блуждаещ) и хипоглосус (подезичен).

Псевдобулбарната парализа е израз на двустранно увреждане на коровата регулация от главния мозък на ядрата на същата група черепно-мозъчни нерви в продълговатия мозък при различни болестни процеси.

Най-честите причини са възпалителни, туморни и съдови заболявания, засягащи ствола на мозъка при булбарната. Или съдови, демиелинизиращи и дегенеративни заболявания на главния мозък при псевдобулбарната парализа.

Смущенията в движенията на езика и съседни мускули в устата и фаринкса (гълтача) могат да се дължат на много и различни причини. Клинично се изразява с дизартрия (смущения в говора), дисфагия (смущения в гълтането) и дисфония (смущения в произвеждането на звуци). Има и характерен носов говор. Много характерна е появата на орални (около устата) и други патологични рефлекси и симптоми на псевдобулбарната парализа. Когато е вследствие на засягане на периферните нерви, след излизането им от ствола на мозъка или на техните двигателни ядра се получава периферна булбарна парализа. При нея има и атрофия (стопяване) на езика и на другите засегнати мускули.

Причините и заболяванията, водещи до тези на пръв поглед еднакви клинични симптоми, са много различни и с различна прогноза и възможности за лечение.

Уникално съчетание и на двата вида парализи има само при латерална амиотрофична склероза, която е хронично прогресивно неврологично заболяване. При него почти избирателно се уврежда само двигателната система, едновременно периферните и централните двигателни неврони. Най-важна е правилната и много точна ранна диагноза.