Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Хипертрофичната кардиомиопатия е заболяване на сърдечния мускул, което се дължи на вродена патологична промяна на гени, които кодират белтъчните съставки на сърдечните клетки. Болестта се характеризира със задебеляване, хипертрофия, най-често на междукамерната преграда на сърцето и дезорганизация на структурата му. При 25% от пациентите се получава динамично стесняване на изхода на лявата камера към аортата и се получава повишаване на налягането в камерата и разлика преди и след стеснението. Тази форма на хипертрофична кардиомиопатия е обструктивна. При липса на значимо стеснение заболяването се определя като необструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Клиничните симптоми се проявяват според формата и стадия на заболяването и са разнообразни по характер. Във всеки отделен случай могат да се проявят гръдни болки, задух, сърцебиене, загуба на съзнание. Най-тежкото усложнение е внезапната сърдечна смърт. Тя се среща при 2-4% от децата годишно и при 1% от възрастните болни. Другите усложнения като инфекциозен ендокардит и тромбоемболия са свързани също с неблагоприятна тромбоза. Рискът от внезапна сърдечна смърт се определя от няколко важни фактора: загуба на съзнание, внезапна смърт, ненормален отговор на артериалното налягане при физическо натоварване и тежка хипертрофия.

Основната цел на лечението е да се облекчат симптомите и да се профилактира внезапната смърт. За разлика от обструктивната форма на хипертрофичната кардиомиопатия, при която могат да се използват хирургични методи на лечение, при необструктивната терапевтичните възможности са по-ограничени. Използват се бета-блокери, калциеви антагонисти, но най-важно е да се оцени рискът от внезапна сърдечна смърт и ако има такъв, да се постави специален апарат за профилактиката й - кардиовертер-дефибрилатор.

За точната преценка е необходимо да се обърнете към специалисти кардиолози, които на базата на ехокардиография, холтер-ЕКГ-24-часов, стрес тест и др. могат да определят необходимостта от съответен вид лечение. В проучването на фамилното развитие на заболяването е установено, че около 25% от пациентите с хипертрофична кардиомиопатия имат патологичен отговор на артериалното налягане при физическо усилие.

При тези болни са установени и по-малка камера и по-голям риск от внезапна сърдечна смърт. Въпреки че е открита генетическа аномалия като причина за болестта, нейният механизъм не е известен. Това е и главната причина генетиците да не участват активно в лечението на заболяването. Сега се обсъжда възможността за изграждането на специални центрове по лечение на хипертрофична кардиомиопатия.

При всички случаи освен към кардиолози можете да се обърнете и към генетическа лаборатория, особено ако болестта се е проявила фамилно.