Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Туларемията е заразна болест от групата на зоонозите (от които боледуват основно животни).

Клиничните прояви при човека са доста разнообразни и зависят от начина на заразяване и от типа бактерия.

Типовете й са два - А и В, и се различават по степен на патогенност и по географско разпространение. Тип В бактериите се срещат в Европа и Азия и са по-малко вирулентни. Болестта от тях е по-лека и понякога може да мине и без антибиотично лечение.

Резервоар на заразата и при двата типа бактерии са диви животни. Но за североамериканския тип А основен резервоар са зайците. Предаването на инфекцията става най-често от кърлеж. В Европа резервоар са голям брой бозайници, най-вече гризачи - мишки, плъхове, ондатри. Към болестта са възприемчиви и много домашни животни (овце, свине, крави, кучета, котки, зайци), които се заразяват от гризачи.

Човек се заразява по различни начини от животни: при пряк контакт - лов, дране на кожи и пр., и замърсяване с кръв от животното по кожата (от значение са дори и малки рани от одраскване и порязване) или по очите (пръски кръв в конюнктивата, пипане на очите с мръсни ръце); при консумиране на храна и вода, замърсени с урина и изпражнения на болни животни, месо от болни зайци и др.; трансмисивен път - при ухапване от кърлежи и насекоми, преносители на бактерии; въздушно-прахов (аспирационен) път - вдишване на прах с бактерии, например при вършитба, пренасяне на снопи, прехвърляне на зърното, прибиране на сено и т.н., в райони, където полските гризачи имат туларемия.

В зависимост от пътя на предаване на заразата, т.е. входната й врата - кожа, конюнктива, лигавица на дихателните или храносмилателните пътища, се развива и съответната клинична картина. При нараняване често има местен процес, наречен първичен афект - малка, бавно заздравяваща язва и възпаление на регионалните лимфни възли. Това е т.нар. язвено-жлезна форма. Възможно е да бъдат засегнати само лимфните възли - жлезна (бубонна) форма.

При проникване на бактериите през конюнктивата и гърлото има очно-жлезна и тонзило-жлезна форми. Най-тежки са белодробната, чревната и септичната форми. При тях се засяга целият организъм.

Болните от туларемия хора не са не са опасни за околните.