Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Бесът е остро вирусно заболяване от групата на зоонозите (болести на животните, рядко засягащи хората, обикновено при контакт с болно животно). Предаването на заразата става чрез ухапване или ослюняване от болни от бяс диви или домашни животни. В слюнката им има вируси на беса във високи концентрации.

Случаите на бяс при хората са в пряка зависимост от наличието на бяс сред животни. Заразяването на човек може да стане сред природата и в населените места от домашни животни. Източник на инфекция могат да бъдат всички заболели от бяс домашни животни. Най-често това са кучетата и котките.

Единственото ефективно средство за предпазване от бяс, с което разполага медицината, е ваксина. Тя се прилага с профилактична цел на изложени на висок риск от заразяване хора. Той е налице при някои професии. Ваксина се слага и с лечебна цел на ухапани от болни или съмнителни за бяс животни.

Решението за имунизация с лечебна цел взема лекар, работещ в специално определените за този вид имунизация звена в болниците. При всяко ухапване или само контакт със слюнката или одраскване от диво или домашно животно се преценява степента на риск от заразяване с бяс. Дори той да е най-малък, незабавно се започва безплатен имунизационен курс. Той се състои от 5 последователни инжекции, приложени по определена схема.

Задължение на личните лекари е да обработват с дезинфекционни препарати раната от ухапването. Те правят на пострадалия реимунизация срещу тетанус и дават направление за противобесния кабинет в населеното място.