Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Дълго време се смяташе, че възможна причина за т.нар. синдром на хронична умора е инфекцията с Епщайн-Бар вируса (ЕБВ). Той разболява от мононуклеоза.

При този синдром има следните оплаквания: обща отпадналост, мускулна умора, съпроводена с мускулни и ставни болки, слабо повишена температура, нощно потене, нарушен сън, чест фарингит, чувствителни лимфни възли, ускорен пулс, болки в гърдите, отслабване (но в някои случаи - напълняване), главоболие, разсеяност, депресия и влошена памет.

Повечето болни смятат, че това е от преболедувана вирусна инфекция с клинична картина, близка до тази на мононуклеозата. Синдромът на хронична умора може да има значителна продължителност - от 6 до 24 месеца, после отзвучава спонтанно. Освен на данните за предхождащо вирусно заболяване хипотезата за връзка между синдрома и ЕБВ се основава и върху наличието на високи титри на серумните антитела срещу ЕБВ. Както и на факта, че този вирус се запазва в латентно състояние в организма.

Задълбочени проучвания обаче не потвърждават тази хипотеза. Те доказват, че ЕБВ инфекцията поначало е много широко разпространена и че над 90% от всички възрастни имат серологични данни (серумни антитела), сочещи прекарана в миналото или наскоро инфекция. При това процентът на положителните за ЕБВ е еднакъв при хората със синдром на хронична умора и при здравите.

За поддържане на високи титри на антителата повмага и реактивирането на латентната инфекция при оздравели. В редки случаи има тежки хронични ЕБВ инфекции, които винаги са във връзка с други болести (имунодефицитни, вкл. СПИН и някои злокачествени). Но тогава клиничната картина е друга, не като при хроничната умора.