4 билки за подсилване след зимата

Зимата си отиде, пролетта е вече тук. Сега обаче е времето от годината, когато организмът е най-изтощен. „Пролетната умора” не трябва да се подценява. Ако искате да помогнете на тялото си, защо този път не се обърнете към природата.

Предлагаме ви 4 пролетни билки за справяне с пролетните неразположения.

Откъсът е част от „Енциклопедия на лечебните растения в България”.

1. Змийско мляко – Chelidonium majus L.

(брадавично цвете, жълтеникав бурен, капикос, кукувично мляко, лишейче, посекливче, росопас, пръшивец, змийска сълза)

Семейство Макови – Papaveraceae

Разпространение. Покрай зидове и огради, в сенчести и каменисти места, из храсталаците и рядко залесените гори из територията на цяла България.

Описание. Многогодишно тревисто растение. Стъблото е голо или с редки власинки, с височина до 1 м, разклонено в горната част. Листата са приседнали, нечифтоперести, с 3 до 5 лопатовидни дяла. Долните листа са с дълги дръжки, стъблените – с къси, а връхните са седящи. Цветовете са жълти и събрани в сенници на върха на стъблото, имат двулистна равноопадваща чашка, 4-листно венче, много тичиники. Плодът е продълговата, разпукваща се на две кутийка с многобройни червено-кафяви семена. Цялото растение при нараняване изпуска жълт сок.

Използваема част. Надземната част на растението, брана по време на цъфтежа (май-юни). Срок на годност на изсушената билка – 3 години.

Химичен състав. Алкалоиди (хелидонин, хелеритрин, ?-, ? –? омохелидонин, оксихелидонин, протопин и др.), каротин, витамин С, смоли, органични киселини, флавоноиди, сапонини, горчиви вещества и др.

Действие и приложене. Противовъзпалително, противобактериално, спазмолитично, противогъбично, което се дължи основно на съдържащите се в растението алкалоиди. Употребява се при високо кръвно налягане, при мускулни спазми, болки в черния дроб и жлъчните пътища, кожна туберкулоза. В народната медицина се препоръчва при глисти, подагра, затруднено храносмилане, хемороиди, за регулиране на менструацията и др. Външно: пресен сок – за мазане при брадавици, мазоли, папиломи, кондиломи и др.

Употреба. Като запарка – 1 супена лъжица в 400 мл вода. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 4 пъти дневно.

Внимание! В големи дози билката е отровна. Да не се употребява при епилепсия, гръдна жаба, бронхиален задух, остри заболявания на черния дроб и бъбреците.

2. Иглика – Primula veris L. var. officinalis L.

(аглика, егличе, ключанка, кукувичино цвете, петопръст, самодивско цвете, янгуличка, христово цвете)

Семейство Игликови – Primulaceae

Разпространение. Из храсталаците, горите, поляните, до 2000 м надморска височина, из цяла България.

Описание. Многогодишно тревисто растение без стъбло. Коренището е късо, с многобройни тънки коренчета. Листата са събрани в розетка, яйцевидни, едро назъбени, стеснени в широка дръжка. От средата на розетката излиза безлистен цветоносен стрък. На върха му се развиват жълти цветове, събрани във вид на сенник, обърнат на една страна. Цветът се състои от 5-делна чашка, 5-делно тръбесто венче, 5 тичинки. Плодът е кафява кутийка с много семена.

Използваема част. Цветовете, листата и коренището на растението. Цветовете се берат по време на цъфтенето (март-април), листата – след цъфтежа, а коренището – след узряването на семената. Срок на годност на изсушеното растение – 2 години.

Химичен състав. Надземната част на растението съдържа фенолни гликозиди (примверин и примулаверин), сапонини, флавоноиди, каротин, витамин С, дъбилни вещества (главно катехини), алкохолов волемит, етерично масло, естери на салициловата киселина и др. Подобно съдържание имат корените и коренищата.

Действие и приложение. Отхрачващо, нервноуспокоително, болкоуспокоително. Тези лечебни свойства се дължат на съдържащите се в билката етерично масло, сапонини и гликозиди. Има данни за пикочогонно, потогонно и противовъзпалително действие на игликата. Има полезен ефект при задух, бронхити, кашлица. В народната медицина билката се употребява при главоболие, безсъние, виене на свят, шипове, сърдечна и нервна слабост с треперене, подагра, възпаление на бъбреците и мехура и др.

Употреба. Като отвара – 1 супена лъжица от билката в 0,5 л вода за корените и запарка за цвета и листата.

3. Кокиче – Galanthus nivalis L.

(калоянче, конски зъб, бабка, снежниче)

Семейство Кокичеви – Amaryllidceae

Разпространение. Из горите, скалистите ливади и храсталаци, до 2000 м надморска височина.

Описание. Многогодишно растение. Яйцевидна луковица. Листата са обикновено 2, заострени. Цветовете са бели, единични и увиснали. Околоцветникът е прост, венчевиден, с 6 листчета. Външните са 3, овални и разперени; вътрешните са със зелено петно на върха и наполовина по-къси от външните. Плодът е жълто-зелена месеста кутийка с 3 надлъжни шева.

Използваема част. Надземната част на растението, брана по време на цъфтежа (февруари-март). Срок на годност на изсушената билка – 2 години.

Химичен състав. Алкалоиди (галантамин, галантин, галантидин, нивалидин, ликорин), витамин С, слузни вещества и други неизучени съединения.

Действие и приложение. Антикурарно действие, стеснява зениците, увеличава отделянето на пот и слюнка. Това се дължи главно на съдържащия се в билката алкалоид галантамин. Употребява се при полиневрити, радикулити, полиомиелити, парези, мускулни дистрофии и др. Нашата народна медицина препоръчва кокичето при старческо треперене, за подобряване на зрението, при отпадналост, загуба на равновесие и разконцентриране и др. Външно: смесено с оцет – за налагане при гуша и брадавици.

Употреба. Следната рецепта се използва от дълго време: 40 кокичета, заедно с листата, ситно нарязани, се киснат в 300 мл гроздова ракия 20 дни. Прецеждат се и се приемат по 40 капки 3 пъти дневно преди ядене.

Внимание! В големи дози билката е токсична.

4. Кукуряк – Helleborus odorus W. et Kit.

(бамбатура, кътник, папийна глава, спреж, съклица, христово цвете)

Семейство Лютикови – Ranunculaceae

Разпространение. Из храсталаците, горите и ливадите, до 1800 м надморска височина, на територията на цяла България.

Описание. Многогодишно тревисто растение. Стъблото е разклонено, на върха кухо, зелено. Червено-кафяво, силно разклонено, пълзящо коренище. Листата са с дълги дръжки, длановидно насечени, 5–7-делни, жилави; излизат направо от коренището. Цветовете са бледозелени, разположени на върха на стъблото по 2–4. Околоцветникът е прост, 5-делен, с много тичинки. Плодът е сборен.

Използваема част. Корените и коренището, които се вадят през пролетта (февруари-март) или наесен (октомври-ноември). Срок на годност на изсушената билка – 3 години.

Химичен състав. Гликозиди, действащи на сърдечната система (хелеборин – има и слабително действие, хелебореин – усилва сърдечната дейност), хелебригенин (агликон); хелеборсит, стероидни сапонини, горчиви вещества, мазнини, растителни мазнини (действат слабително) и др.

Действие и приложение. Сърдечно, пикочогонно, успокояващо и слабително. Това се дължи главно на съдържащите се гликозиди, които стимулират сърдечната дейност подобно на строфантуса. В народната ни медицина кукуряк се употребява при заболяване на нервната система, водянка, хемороиди, сърдечна недостатъчност, отоци от сърдечен произход, плеврит, напоследък и при рак. Външно: сварени корени и коренища във винен оцет (в съотношение 1:10) – за фрикции при пърхот и падане на косата; сварени във вода – за промивки на рани и язви.

Употреба. Като отвара – 1 чаена лъжичка в 0,5 л вода. Да се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.

Внимание! Растението е отровно, да се приема само по лекарско указание.

Из „Енциклопедия на лечебните растения в България”

Книгата може да поръчате тук!