Мозъчните инсулти са сред най-разпространените заболявания в развитите страни, а България се нарежда на едно от първите места по смъртност от инсулти в Европа. Инсултите са третата най-честа причина за смърт у нас. Данните на НЗОК сочат, че броят на пациентите, получили исхемичен инсулт през 2018 г., възлиза на 49 717 души.

В Пловдив се проведе трета Национална среща, посветена на предизвикателствата в лечението на болните с инсулт в България, в която взеха участие над 200 медицински специалисти. Основен акцент на срещата беше поставен върху провеждането на тромболитичната терапия в болничните отделения, разширяването на времевия прозорец, образната диагностика и ендоваскуларната терапия.

Венозната тромболиза свежда до минимум риска от трайна инвалидизация, когато се приложи в първите 4,5 часа от началото на симптомите на инсулта. Съгласно препоръките на Европейската организация за инсулти (ESO) в България са необходими 40 болници, в които да се прилага тромболитичната терапия, като те трябва да бъдат разположени спрямо броя на населението и територията на страната така, че на всеки пациент с инсулт да са му нужни не повече от 45 минути, за да достигне до най-близкото болнично звено.

„Резултатите в България са обнадеждаващи и сочат, че броят на приложените тромболизи за 2018 година е 787, като това е с 84% повече спрямо 2017 година“, заяви акад. проф. д-р Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология.

Акад. проф. Миланов представи данни, показващи трайна тенденция за увеличаване на интравенозната тромболиза в страната, но все още тя остава под 2%. Той посочи резултат от проучване в 44 държави от Европа, сочещо, че само 7.3% от всички пациенти с исхемичен инсулт получават лечение с тромболиза.

Проф. Масларов, началник на Неврологична клиника на Първа МБАЛ София, допълни: „Оптимизирането на доболничната и вътреболничната дейности би спомогнало в значителна степен за увеличаване броя на пациентите, на които може да се приложи по алгоритъм тромболиза. Подборът изключва тези, които са пристигнали след времевия прозорец. Пълно оздравяване и функционалност, т.е. без никакъв дефицит по Ранкин, се очаква при 20% от пациентите, на които е приложена венозна тромболиза до 3-ия час и 6-7% при тези, на които е приложена до 4,5 часа от началото на лечението“.

„Time is Brain – съкращаването на времето спасява мозъка – това е всеобщата идея, за да се постигне качествено лечение при острите исхемични инсулти“, каза доц. д-р Николай Топалов от МБАЛНП „Св. Наум“. „Времевият интервал за образна диагностика е допустимо да е между 25-45-та минута от хоспитализирането на пациента. При добра организация, която касае и процеса на осъществяване на тромболизата, основните две неща, които могат да подобрят времето, са предварителното уведомление на спешното звено от екипа на бърза помощ и свикване и подготовка на екипа в очакване на пациента, докато линейката пътува. Друг ускоряващ фактор за по-добър ефект от тромболизата е тя да започне в отделението по образна диагностика“, обясни доц. Топалов.

Доц. Николета Трайкова допълни темата от гледна точка на образната диагностика: „Съвместната работа между радиолози и невролози може да доведе до успех при лечението на остър исхемичен инсулт. Целта на образните изследвания при мозъчен инсулт е основно установяване на диагнозата възможно най-рано. Изключително важна е бързата реакция или т.нар. време „от врата до игла” да бъде не повече от 1 час, дори според последните европейски и американски изисквания би трябвало да бъде до 45 минути“.

Своя опит за лечение на остри мозъчни инфаркти с тромболиза и възможностите за прилагане на терапията в клиничната практика сподели и доц. Росен Калпачки: „Вярвам, че венозната тромболиза е стандартното, а не специалното лечение на мозъчен инсулт. След прилагане на тромболиза се изписват 3 пъти по-малко инвалиди. В момента все още 50% от болните идват след втория час от появата на симптомите. Поставили сме си за цел до края на годината времето „от врата до игла” да е до 40-тата минута. За да постигнем тези резултати, смятам, че е важно да има и по-голяма информираност на обществото“.

България е последната страна в ЕС, която въведе лечение на инсултноболни чрез механична тромбоектомия, но резултатите не отстъпват на данни, изнесени от други центрове в Европа. Два центъра в нашата страна до момента активно прилагат ендоваскуларна терапия – УМБАЛ „Св. Анна“, София, и УМБАЛ „Св. Марина“, Варна. Очаква се скоро към тях да се присъединят и УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив, и НИСМП „Пирогов“, София.

Третата Национална среща на невролозите в България, организирана от Българското дружество по неврология с подкрепата на фармацевтична компания Boehringer Ingelheim, е част от общата мисия на неврологичните дружества и организации за инсулти за намаляване глобалната тежест на инсултите чрез профилактика, лечение и дългосрочни грижи за пациентите чрез насърчаване на най-добрите стандарти в клиничната практика и повишаване на информираността на населението и здравните специалисти относно мозъчния инсулт

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти