Няма такова нещо като имуномодулатор – етикетът не отговаря на съдържанието. Подозираме компрометиран имунитет при често, по-продължително и по-тежко боледуване. Не бъркайте липсата на жизнена енергия с пробив в имунитета. При автоимунна нагласа подсилването на имунитета може да бъде стартов сигнал за болестта, казва в интервю за "24 часа" проф. д-р Доброслав Кюркчиев, дмн, специалист клиничен имунолог с над 25 г. медицински опит. Началник е на Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ "Свети Иван Рилски" и е ръководител на Катедрата по клинична имунология към Медицинския университет - София. Член на лигата "Лекарите, на които вярваме".

- Професор Кюркчиев, вече сме в сезона, в който не ни дебнат толкова много болести или поне така си мислим, защото няма грип, няма ги повечето от вирусните настинки. Лятото по-малко предизвикателство ли е за имунитета на човека?

- Вируси и бактерии винаги има, ние сме заобиколени от тях във всички сезони. Стомашно-чревните вируси например са популярни предимно в топлите месеци. А всяка инфекция е предизвикателство пред имунитета, защото имунната система се изправя пред задача как да се справи с конкретните външни, чужди и опасни за организма структури, как тази инфекция да бъде ликвидирана с минимални последствия. Така че нашият имунитет е непрекъснато предизвикан и не бих казал, че има някаква сезонност. Просто през различните сезони сме предизвикани по различен начин.

- Нуждае ли се този “постоянно предизвикан” имунитет от специални грижи, за да работи добре?

- При някои хора да, но за да отговоря на въпроса, на съответния човек трябва да му бъдат направени имунологични изследвания. И на базата на тях да се стигне до извода, че този човек страда от нещо, което ние наричаме имунна компрометираност. С други думи, че има дефицит на някои от структурите на имунната система, или че тези структури не работят добре и тази недостатъчност го прави по-податлив на инфекции. Но това трябва да се провери с изследване, за да се стигне до подобен извод.

Хората често имат субективни усещания - “паднал ми е имунитетът”. Това редовно се чува от пациенти, понякога и колеги лекари от други специалности го казват на някого просто от един разговор. Хубавото е, че може да се провери и не е добра идея човек да се отдава на субективното си усещане, че му е “паднал” имунитетът. Невинаги е така и ние, имунолозите, можем да проверим тази хипотеза.

- Какво подсказва, че нещо не е наред с имунната ни система?

- Предимно три неща. Чести инфекции, дълго траещи инфекции и тежки инфекции. Например при децата за често и продължително боледуване може да се приеме повече от осем пъти в годината и с честота повече от осем дни. Възрастен човек обикновено може да прецени дали боледуванията му са необичайни в сравнение с другите хора. Но грубо може да се каже, че обичайно боледуваме до четири-пет пъти годишно. Наличието на изброените три фактора може да доведе до подозрение, но не и до извод за имунна компрометираност, т.е. можем да имаме основание да предположим, че ни е “паднал” имунитетът.

Съвсем различна е ситуацията при хора с реални и трайни имунни дефицити. За тези пациенти имуностимулантите могат да са от ключово значение. Но извън всички изброени условия имунната система може да не изразява пълния си капацитет след някои инфекции - като варицела например. За тази шарка по правило се знае, че води до състояние на имунна компрометираност, която продължава известно време.

Разумно е при съмнение за имунна компрометираност човек да се консултира с общопрактикуващ лекар или специалист и да се прецени дали да се назначат имунологични изследвания и въз основа на резултатите да се предпише необходимата терапия, да се проследи пациентът. Това е смисленият начин на действие.

Другият масово срещан подход, който не препоръчвам, е “консултация” с форуми в интернет, чат GPT и т.н. Това е рисково поведение с непредсказуеми последици понякога.

- Какво имате предвид?

- Хората си представят имунитета в количествени характеристики - добре е да е силен, лошо е да е слаб. Имунитетът е много сложна система от взаимносвързани компоненти и там нещата стоят по друг начин. Имунитетът може да е балансиран или дисбалансиран. При един дисбалансиран имунитет, когато човек не е специалист и реши да си го подсилва, може да си навреди. Когато една дисбалансирана система се подсили, съответно дисбалансът се засилва и може да се стигне до неприятни последствия.

- Например?

- Например при вирусни инфекции подсилването на имунитета, направено непрофесионално, често може да доведе до свръхреакция на имунната система и последствията да са свързани не толкова с вируса, колкото с реакцията на изкуствено подсиления имунитет.

Имунитетът невинаги е нещо добро и красиво - може да ни взриви отвътре в дадени ситуации. Част от проявите на това състояние се наричат цитокинова буря. В началото на корона епидемията имаше прояви на тежки последствия след неадекватно подсилване на имунитета.

- Много хора взимат на своя глава билкови и други добавки без рецепта не за подсилване на имунитета, а с идеята, че модулират имунитета си. Това по-интелигентен подход ли е?

- Голяма част от тези продукти са напълно безполезни. Нямат никакъв ефект, но биха могли да бъдат и заплаха при определени обстоятелства. Не е разумно да се подсилва нещо, което не познаваш, единствено воден от идеята, че имунната система е хубаво да е силна и е лошо да е слаба. Нещата не стоят по толкова двоичен и елементарен начин.

Много агресивни са рекламите на подобен вид продукти, закичени с етикета “имуномодулатори”. Идеята им е, че субстанцията не стимулирала, което вече доста хора разбраха, че не е добре. Тя регулирала имунитета, което пък не е вярно. Няма такива продукти.

- С какво си обяснявате голямата им популярност?

- Рекламата им залага на няколко идеи. Едната е, че продуктът е от природата. Много хора вярват, че щом нещо е от природата, то е хубаво, безвредно и красиво, а щом е продукт на фармацевтичните компании, е лошо, направено да ни разболява или само да носи пари.

Това, че нещо е природно, не го прави непременно полезно. Няма такава връзка. Другата опасност е, че част от продуктите имат, меко казано, съмнителен произход. Не минават почти никакъв контрол и се залага на това, че досега цялата фармацевтична мисъл на света е изпуснала чудодейната билка, която ние ще вземем от еди-къде си, ще я пием и ще сме завинаги в идеална форма. Тези вещества, които се самопровъзгласяват за имуномодулатори, са чисти имуностимуланти независимо какво пише. Те не могат да направят така, че да засилят имунната система срещу вируси, а да не я засилват срещу собствени структури. Това е система, която може да реагира и срещу едното, и срещу другото. Този вид субстанции нямат възможността и свойствата да модулират имунитета, въпреки че рекламите им го претендират. Основният минус е, че те имат също така неизяснен механизъм на действие. Твърди се, че субстанцията “прави това, това и това”, но не пише как го прави, с какво се свързва, кои пътища повлиява. Това, което за лекарствата е кристално ясно, за подобни билкови имуностимуланти по правило е неясно. Там се описва точка А – прием, и точка Я - ефект.

Като човек, който се занимава с автоимунитет, съм особено чувствителен към темата, защото хора с автоимунни заболявания също взимат тези неща, за да се предпазват от инфекции, и това изостря като цяло основното им заболяване, а хората с автоимунитет не са малко - 7-8% от населението.

И още нещо, трябва да е ясно, че хранителните добавки не са лекарства. Това са различни неща. Което и да е лекарство е минало дълъг път – от лабораторни тестове, през животински модели и клинични проучвания до одобрение, и е доказан неговият ефект, дозата е определена. Ясно е с какво се свързва, как действа. Другото залага на екоизхвърлянията на съвременния човек - щом нещо е природно, то е полезно, пък нищо че няма добре описан механизъм на действие. Това са основни недостатъци. И разбира се, суперагресивната реклама, която твърди, че тези неща на практика са полезни за всички хора.

- Като доказателство за ефекта от добавките често се изтъква емпиричният опит - “от хилядолетия хората са използвали това средство и то им е помагало”. Имат ли основание?

- А защо никой не се пита на колко хора това средство е повлияло зле през хилядолетния опит? Няма клинични проучвания, няма статистика, няма и намек за това, което днес се нарича медицина, базирана на доказателства. С това понятие също много се прекалява между другото, но така или иначе е опит ефектите да се проследят смислено, докато при много от средствата от арсенала на хилядолетния опит те са адресирани към цялото човечество с една мярка за всички.

- Като пациенти коя е най-голямата ни заблуда за имунитета според вашия опит?

- Най-честата грешка на пациентите е да си градят теории от чуто и прочетено, без да разбират същността на имунната система. Като цяло част от пациентите много подценяват лекарите в България, особено една любима моя категория високоинтелигентни хора с добър английски и компютърна грамотност, които влизат в определени сайтове и решават, че всичко им е ясно. И са с идеята, че докторът срещу тях не е чел като тях например New England Journal of Medicine. Съответно те са над него, знаят неща, които той не знае, и започват да правят глупости със самолечение. Много често млади и със самочувствие жители на големи градове, успешни хора в своята област, смятат, че това им дава основание да взимат решения за нещо, от което не разбират всъщност. Не е добре човек да се грижи за нещо, което не разбира. Това е все едно, с извинение за примера, но е актуален, да идеш да погалиш черната пантера. Не знаеш как ще реагира. Ти може да си мислиш, че тя е едно чудесно животно, но резултатът да е много различен.

В този смисъл рационалният подход е за имунитета пациентите да се допитват до хората, които разбират от имунитет. Може да звучи арогантно, но без нужната квалификация няма разбиране на имунитета.

- Все пак - има ли витамини, минерали, микроелементи, които човек по принцип е добре от време на време да взема допълнително за услужлива имунна система и общо укрепване?

- Човек трябва да допълва това, което му липсва, когато се докаже, че то липсва. Тоест след изследване. Вътрешното усещане, че нещо ти липсва, далеч невинаги отговаря на истината. Хората масово бъркат имунитет с някакъв вид жизнена енергия, която трябва да подсилват. Двете не са свързани. Жизнената енергия е по-скоро духовно понятие, докато имунната система е нещо съвсем конкретно и материално.

- Вие дори витамини ли не взимате?

- Няма причина, аз се чувствам добре.

- И съветвате всички, които се чувстват добре, да не правят нищо допълващо?

- Човек трябва да прави нещо, когато има причина да го прави. А не, когато си мисли, че има причина да го прави.