Светлооките хора получиха малка утеха за факта, че техните “прозорци към света” са по-раними. Ново проучване на Катедрата по психология и терапевтични изследвания към университета на Южен Уелс, Великобритания, установява, че зимната депресия, сезонно афективно разстройство, е проблем по-често сред хората с кафяви очи.

За сезонната тъга има много обяснения - от генетични предразположения през физиологически стрес до културни феномени, заложени от градския живот през зимата. Но се смята за безспорно, че е свързана с биохимични процеси в резултат на намаляването на слънчевата светлина през зимните месеци, когато дните са кратки и нощите дълги. При такъв режим клетките на ретината в окото не подават към мозъка адекватните команди за управление на мелатонина - хормона, който регулира будността и съня. Какъв механизъм превръща светлите очи в зимни розови очила?

Сините и сивите очи са по-чувствителни към светлината. Според проф. Ланс Уъркман, водещ изследовател в проекта, на светлите очи не им е необходимо да поглъщат толкова светлина, колкото на тъмните. По-чувствителните клетки на синьо-сивата ретина поддържат по-благоприятен мелатонинов баланс въпреки дефицита на светлина.

Британският екип на практика потвърждава изводите на проучване на университети в Уелс и Кипър през 2002 г., което беше прието с усмивка. След психологически анкети и разделяне на отговорите според цвета на ириса на участниците проучването обяви, че светлооките зимна депресия не ги грози. Веднага се появиха обаче забележки за мащаба и методиката на проучването.

Сега отново се правят уговорки, че корелация тъмни очи - зимна депресия не е равна на причинно-следствената връзка. Но зависимостта изглежда все по-убедителна. Според проф. Уъркман дори е възможно светлите очи, които обикновено вървят със светла кожа, да са еволюционен механизъм за по-леко оцеляване далече от екватора. Ръководи се от логиката, че в по-студени климатични зони и голяма надморска височина човек се нуждае от по-рационално използване на дефицитните ултравиолетови лъчи, за да компенсира затрудненото образуване на витамин D. Той се нарича неслучайно слънчев витамин - храната допринася за малка част от него, почти 80% се синтезира от кожата под въздействие на слънчевите лъчи. В същото време витамин D има решаваща роля за доброто състояние на имунните клетки. Тази защитна армия е натоварена със задачата не само да воюва с атакуващите ни вируси и бактерии, а и да открива и унищожава мутиралите собствени клетки, които биха се превърнали в ракови.