Излекува го собствената му имунна система, подсилена с ново лекарство

На погребението на Джордж Буш старши на 6 декември сред опечалените американски президенти бе и Джими Картър. Вече на 94 години, той е връстник на покойника и го надживява чувствително. А изгледите му само преди 2-3 години не бяха никак добри.

В началото на 2017 г. обаче Асошиейтед прес съобщи, че Картър се е излекувал напълно от мозъчен тумор. Потвърди го и сам той в едно неделно училище към баптистката църква в щата Джорджия, където преподава.

"Бях на ядрено-магнитен резонанс и лекарите ми казаха, че в мозъка ми вече няма тумори", каза бившият президент, който тогава бе вече 92-годишен. "Скенерите на мозъка не показват никакви остатъци от старите ракови образувания, нито нови."

През август предната година бе опериран черният дроб на Картър и от него бе отстранен тумор. Лекарите обаче дали добра прогноза да се възстанови напълно. Вместо това малко по-късно Картър обяви, че страда от тежка форма на рак и че "дните му са преброени". Открили му "малки петна меланом", което тогава звучеше като смъртна присъда. Оказа се, че метастази има и в други органи, както и 4 тумора в мозъка. В рода на Картър имало случаи и на рак на панкреаса, който се допускаше, че е засегнал и него.

Джими Картър бе президент на САЩ от 1977 до 1981 г., а през 2002 г. получи Нобелова награда за мир като посредник в международни конфликти.

Разкривайки за мозъчните тумори, той сподели и за кое свое действие като президент все още съжалява. "Иска ми се да бях пратил повече хеликоптери да спасят заложниците в американското посолство в Техеран през 1979 г. Ако ги бяхме спасили, щях да бъда преизбран", каза той тогава с тъжна усмивка.

Почти всеки американски президент има грешка, за която се тюхка. Рейгън съжалява до края на дните си за аферата "Иран-контри" - тайни продажби на ирански петрол, с които се финансират бунтовници в Никарагуа. Клинтън пък още се кае за сексуалните си връзки със стажантката в Белия дом Моника Люински.

През август 2016 г. и повторно година по-късно Картър бе примирен и тъжен. Той казваше, че е "напълно готов за това, което има да става". След като надживя Буш старши обаче, вече е ясно, че то така и няма да стане.

И все пак случаят "Картър" не е чудо, макар да изглежда така. Според лекарите меланомът е първичният рак на Картър, който се е разсеял в черния дроб. Това е кожен рак, но той често образува тумори и вътре в тялото. След операцията Картър е подложен на лъчева терапия и лекуван с най-модерни медикаменти. Предписан му е пембролизумаб - хапче, което стана най-големият хит в лечението на рака. В САЩ то се продава под търговското име "Кейтруда" и е едно от първите в новата област на медицината имунотерапия. Вместо да убива раковите клетки, то подтиква имунната система да свърши тази работа.

Теоретичната основа на имунотерапията е заложена още преди 40 години, но едва отскоро учените съумяват да я приложат на практика. И още първите 2 препарата за имунотерапия дават забележителни резултати.

"Кейтруда" бе одобрена за лечение на меланом тъкмо навреме за Картър. Клиничните тестове показват, че тя е съвсем малко по-ефикасна, но има по-малко на брой странични ефекти от първия пробив в имунотерапията - препарата ипилимумаб. На болни с напреднал меланом са давани дози пембролизумаб на всеки две седмици в продължение на повече от 12 месеца и 74% от тях все още са живи.

Най-вероятно лекарството е изчистило рака и от мозъка на Картър. Но то е все още твърде ново и не се знае какъв е рискът болестта да се върне и кога може да стане това.

Друг фактор във вреда на Картър е, че ракът му се бе разсеял от мозъка към черния дроб. Хирурзите явно са изрязали целия тумор от черния дроб, последвала е радиотерапия, а също и химиотерапия. Но пак е останал рискът от нови разсейки.

Има обаче нещо, което е в полза на Картър. Ракът му, ако още се крие в него, расте много бавно. Това е характерно за много стари хора. Така че на 94-годишна възраст Картър е в добра форма и се радва на живота. Той ще умре заедно с рака си, а няма да бъде убит от него.

Оживели са вече хиляди

Първият, когото пембролизумаб излекува, е англичанин с напреднал рак на кожата, комуто давали само няколко месеца живот. Лекарите не са сигурни, но нямат друго обяснение за чудото с 64-годишния Уоруик Стийл. Според тях то дава основание да се очаква "смяна на парадигмата" в цялостното лечение на рака.

Лекарството от ново поколение бе тествано първо срещу меланом - най-опасния вид кожен рак, при който шансовете за оздравяване са мижави. От 411 пациенти, участващи в теста, малко под 70% бяха все още живи година след началото му. На 18-ия месец живите бяха 62%. Но общо 80% реагират положително на лекарството. При 72% тумрите се свиват, а при 39% свиването е повече от двойно. Tози резултат е смайващ, тъй като всички те са в IV (най-напреднал) стадий на болестта. Без лечение само 10% от мъжете и 35% от жените в IV стадий на меланом изкарват 1 година.

При друг тест се оказва, че същото лекарство е свило с 47% размера на туморите при напреднал недребноклетъчен рак на белия дроб.

Стийл, телевизионен инженер от Лондон, бе лекуван 6 месеца венозно с пембролизумаб. Само след 3 месеца лекарите установяват смаяни, че неговите тумори са почти изчезнали. Оттогава при него няма признаци ракът да се върне. Обратно - туморите се свиват още повече.

Д-р Дейвид Шао, който лекува Стийл, казва:

"Тестове на лекарства като пемболизумаб показват, че те постигат обещания ефект в смешно кратък срок. Това е смайващо, ченето ти наистина увисва. При това те са приложими при различни видове рак, дори тези, които трудно се лекуват, като рака на белия дроб."

"Туморите се приспособяват към терапията и ракът се връща още по-труден за лечение. Кога сме мечтали да излекуваме напълно болен в IV стадий?"

Пембролизумаб е синтетично антитяло, което блокира биологичния механизъм, известен като програмирана клетъчна смърт тип 1 (ПКС-1). Ракът активира този механизъм, за да отбива имунните атаки. При здрави хора ПКС-1 действа като "спирачка" за имунната система и пречи да настъпи хаос в тялото. Без нея започват силни възпаления.

Що е имунотерапия

Имунотерапията дава смайващо добри резултати във време, когато търсенето на нови лекарства за рак се удря в тухлена стена. Все повече и повече изпитаните средства за химиотерапия влошават ефикасността си. Те носят на човека още някой-друг месец живот, а понякога само седмици.

По традиция новите лекарства за рок се обявяват в Чикаго на годишните конгреси на Американското дружество по клинична онкология. Много от тях са били обещаващи, но не винаги са оправдавали тези надежди. Но комбинацията от два препарата за имунотерапия бе обявена за "зрелищно" ефикасна срещу кожния рак.

В британско изследване на 945 болни в краен стадий е даван ипилимумаб (одобрен през 2011 г.) в съчетание с още неодобреното тогава лекарство ниволумаб. Първото хапче е подействало при 20% от тестваните. Двете заедно са свили туморите при 58% от болните и се очаква да ги изчистят докрай, писа "Ню Ингълнд джърнъл ъв медисин".

Ипилимумаб се продава под името "Йервой". Същата фирма от щата Ню Джърси е разработила и ниволумаб. Основават я учени от Дартмут, сплотени от твърдата вяра в имунотерапията. Тя вече е похвално възнаградена - през 2009 г. фирмата им е купена от гиганта "Бристол-Майерс-Скуиб". Година по-късно той обявява първите тестове с ипилимумаб и оттогава блъсканицата от изследвания в тази област не е спряла.

Но еуфорията по нови антиракови лекарства е опасно нещо. Доста хапчета срещу меланом са били обявявани за чудодейни. То не бяха "прицелни препарати", BRAF инхибитори и т.н. Всички те вдигаха шум в Чикаго. Но след месеци болестта се връщаше още по-яростна и убиваше.

Сегашният ентусиазъм по имунотерапията като че ли е по-уместен, защото тя е съвсем нов подход към рака. Учените отдавна се чудят защо тялото не се справя с него чрез имунната си защита, както го прави с простудните вируси. Оказа се, че също като вируса на СПИН раковите клетки съумяват да заблудят имунните Т-клетки, които ги търсят да ги убият. Ракът сякаш прилага "тайно ръкостискане" с Т-келтките, което ги разубеждава да го нападат.

През 1992 г. японски учени откриха молекула в Т-клетките, която извършва това ръкостискане. Нарекоха я ПКС-1 и медицината я взе на прицел. И ето че вече я улучва.