Намирам се в кабинета на лечителя Саркис Инджиян и той, без да докосва ученичката си Вики, я кара да се върти дълго, без да й се завие свят. Така той балансира енергията в организма на пациентите си, за да подобри здравето им. Саркис е известен с това, че е разработил собствена методика за биорезонансна диагностика и корекция на човешкото биополе, с която е излекувал много пациенти с физически и психически проблеми.

Човек има колкото ангелчета, толкова и дяволчета

Когато бях на 5-6 години, до нашата къща се запали една кооперация и аз като любопитно дете се качих на покрива, откъдето пожарникарите гасяха пожара. Подхлъзнах се по керемидите и за щастие краката ми се спряха в улука на покрива. Пожарникарите веднага ми подадоха маркуча и ме изтеглиха нагоре. Това е първата случка, която ми подсказа, че нещо ме пази. Като младеж се занимавах с алпинизъм и веднъж до хижа “Рай” на Витоша няколко души изкачвахме скала. Докато чакахме долу да ни дойде редът, усетих, че нещо се посипва върху главата ми, видях как един камък полита надолу към нас, скочих, изблъсках едно момиче и двамата останахме живи, а другите двама катерачи до нас останаха на място. Имам куп такива истории.

Мисля, че някаква сила ме пази и може би това е благодарност за работата, която върша и че помагам на много хора да оздравеят. Не на всички може да се помогне, но това е, защото те самите не искат. Болестите могат да се преборят само ако пациентът е достатъчно силен да вярва в себе си, не в мен, да има желание да оздравее и да се отпусне по време на лечението. Учил съм за тези неща в часовете по материализиране на мисълта в Академията по насрещни проблеми в Москва, която съм завършил.

Целия текст четете тук