През 1918 г. умират между 50 и 100 млн. души, повечето млади здрави хора

Тази година се навършва един век от голямата грипна пандемия през 1918 г. В нея умират между 50 и 100 млн. души, които по онова време представляват 5% от световното население. Около 500 милиона са заразени.

Необичайното при нея е, че масово измират млади здрави хора, а не старци и деца, които обикновено са най-уязвими.

През изминалите години историци и учени създават многобройни хипотези за произхода на тази пандемия, за нейното разпространение и последствия. В резултат представите за това бедствие са твърде объркани.

Като бъдат коригирани 9-те най-разпространени мита, може по-добре да разберем какво в действителност се е случило и как в бъдеще да се предотвратяват и овладяват такива страшни зарази, посочва Си Ен Ен. Ето и кои са най-разпространените схващания, които се нуждаят от корекция:

1. Пандемията

започва в Испания

Мнозина вярват, че т.нар. испански грип идва от Испания. Пандемията вероятно получава това название заради Първата световна война, която по онова време е в разгара си. За да не окуражават враговете си, големите държави като Германия, Австрия, Франция, Великобритания и САЩ пазят в тайна своите случаи на грип. Но неутрална Испания няма нужда да държи бедствието в пълна секретност. Това създава грешното впечатление, че именно тя е в основата му. Географският произход на пандемията остава неясен и до днес, като хипотезите сочат Източна Азия, Европа и дори щата Канзас в САЩ.

2. Пандемията е била

дело на супервирус

Грипът от 1918 г. се разпространява много бързо, като убива 25 млн. души само за първите 6 месеца. Това събужда опасения, че е дошъл краят на човешкия род, и дълго време се смята, че вирусът на грипа е изключително смъртоносен.

Нови изследвания обаче показват, че самият вирус не е бил различен от онези, които са предизвиквали епидемии в други години. Обяснението за високата смъртност е по-скоро в претъпканите военни лагери и положението на населението в градовете, където царели глад и лоша хигиена по време на войната. Повечето смъртни случаи всъщност са се дължали на развитието на бактериална пневмония.

3. Първата вълна

на грипа е била

по-смъртоносна

В действителност началната вълна от смъртни случаи в първата половина на 1918 г. е била сравнително слаба. Всъщност във втората - от октомври до декември същата година - има най-много починали. Третата вълна през пролетта на 1919 г. е била по-смъртоносна от първата, но по-малко от втората.

Днес учените смятат, че масовата смъртност на втората вълна се дължи на условията, които са благоприятствали разпространението на вируса. Хората с по-леки случаи са оставали у дома, но тези с тежки са били струпвани в болниците и лагерите и така се е увеличавало разпространението на по-смъртоносната форма на заразата.

4. Вирусът убива

повечето хора, които

са били заразени

Истината е, че повечето заразени оцеляват. Умират около 20% от жителите на засегнатите страни. Има обаче големи разлики сред различните групи от населението. В САЩ например измират цели индиански общности. Като цяло обаче смъртността е много по-висока от тази на типичния грип, при който тя е около 1%.

5. Тогавашните

терапии са имали

слабо влияние

върху болестта

През 1918 г. не е имало някаква специфична антивирусна терапия. Една от хипотезите е, че вероятно много от смъртните случаи са се дължали на отравяне с аспирин. Медицинските власти в началото на XX век препоръчвали високи дози аспирин - до 30 г дневно. Днес 4 грама се смятат за максимално допустимата безопасна доза. Високите дози аспирин водят до симптоми, подобни на тези при пандемията, включително кървенето.

Все пак смъртните случаи били еднакво високи и в части на света, където аспиринът не се е прилагал в такава степен и дори е бил недостъпен, така че дебатът продължава.  Една от причините за бързото разпространение на заразата била струпването на много хора във военните лагери. В болниците пък не достигали места за многобройните страдащи, поради което били правени импровизирани лазарети.

Една от причините за бързото разпространение на заразата била струпването на много хора във военните лагери. В болниците пък не достигали места за многобройните страдащи, поради което били правени импровизирани лазарети.

6. Пандемията

доминира новините

Лекарите, полицията и политиците са подценявали мащаба на пандемията от 1918 г., което води до слабо покритие в медиите. Освен че не са искали да окуражават враговете, те са се бояли от паника и бунтове.

Наложило се обаче по време на пика на заразата много градове да бъдат поставени под карантина. На някои места бил намален съставът дори на полицията и пожарната.

7. Променен бил

ходът на Първата

световна война

Това е малко вероятно, тъй като и двете страни в конфликта били еднакво засегнати от бедствието. В същото време има съмнения, че войната е повлияла на развихрянето на пандемията. Струпването на милиони войници е довело до развитието на по-агресивни щамове и тяхното разпространение по света.

8. Широко

застъпената

имунизация спряла

пандемията

Познатите днес ваксини срещу грипа не са се практикували през 1918 г., така че няма как да са спрели “испанския грип”. Предишни грипни епидемии вероятно са създали известна устойчивост сред населението. Например военни, служили в армията в продължение на години, са страдали по-малко, отколкото новобранците. В добавка бързо мутиращите вируси са еволюирали с времето към по-слабо смъртоносни щамове.

9. Никога не е

правена ДНК

секвенция на вируса

През 2005 г. изследователите съобщават, че успешно са направили ДНК секвенция на вируса на грипа от 1918 г. Вирусът бил извлечен от тялото на жертва, погребана в замръзналата земя на Аляска, както и от проби на американски войници, които са били болни навремето.

Две години по-късно инфектирани с вируса маймуни показали същите симптоми като при пандемията през 1918 г. Изследванията показват, че маймуните умрели, когато имунната им система развила свръхреакция към вируса - т.нар. цитокинна буря. Така учените си обясняват защо са измрели толкова много млади и здрави хора - най-вероятно те са развили същата свръхреакция на имунната система.

1918 г. дава някои

уроци за 2018-а

Големи грипни епидемии се случват на няколко десетилетия. Експертите са на мнение, че следващата е въпрос не на “ако”, а на “кога”. Вероятно няма вече живи очевидци на пандемията, но нейните уроци продължават - като се започне от важността на миенето на ръцете и ваксините до потенциала на съвременните антивирусни лекарства.

Днес се знае повече за това как да бъдат изолирани и пипани болните пациенти и може да бъдат предписвани антибиотици, недостъпни през 1918 г., за борба с вторичните бактериални инфекции. Най-големите надежди са свързани с подобряване на храненето, хигиената и стандартите на живот, така че пациентите да могат да се съпротивляват по-добре на инфекцията. Ако уроците от пандемията преди 100 години са добре научени, светът няма да допусне такава нова световна катастрофа.