Учениците пълнеят от преумора

В основата е хормоналният дисбаланс от недоспиването и стреса. 

Увеличават се децата, които развиват хранителни разстройства и чисто физически оплаквания в резултат на стрес, социални, психологически и поведенчески фактори, каз за "24 часа"  д-р Мария Николова, специалист по хранене и диететика.

Водещ е ефектът на недоспиването в резултат на лоша организация на времето, дълъг учебен процес и множество допълнителни занимания. Това води до опити за разтягане на денонощието чрез късно лягане и ранно събуждане, което във всяка възраст се отразява на здравето, но е особено неблагоприятно за малките ученици.
На първо място
хроничното
недоспиване
смущава растежа,
защото през нощта е
естественият пик на
растежния хормон
- соматотропен хормон, който регулира растежа на тялото. Но недостатъчният сън обърква и синтеза на друг важен хормон - грелина, обяснява д-р Николова.
Грелинът се отделя в стомашно-чревния тракт. Ролята му е да контролира глада и ситостта чрез подаване на сигнали до мозъка.
Хората, които не си доспиват, в това число и децата, имат
повишена продукция
на хормона грелин
и силен глад
за сладко
Реакцията най-общо може да се обясни с това, че за да компенсира непълното възстановяване чрез сън, организмът търси други механизми за поддържане на енергичност. Тоест недоспиването задейства механизъм на свръххранене с подчертан уклон към въглехидрати. Те са най-бързият източник на енергия, кръвната захар се увеличава почти на момента, но и толкова бързо пада, което подтиква към ядене на още сладки неща и цикълът може да се повтаря безкрайно. Независимо от свръхенергията, която се натрупва, това са празни калории – нямат биологична стойност, не служат за градивен матерал за обновяването на клетките и пълноценното им функциониране и понеже са в излишно количество, се складират като мазнини.
На ниво жизнени процеси недоспиването е вид стрес, към който се добавя и психологическата преса на постоянното напрежение от все по-високите изисквания на училището и семейството към децата.

“При по-чувствителните деца това отключва от много ранна възраст
психосоматични
прояви като
хроничен гастрит,
гастроентероколит,
нервен стомах,
както е разговорното име на колон иритабиле, при който се редуват запек и диария - обясни д-р Николова. - Психосоматичните прояви са физически страдания в резултат на нервно напрежение. Практиката ме среща непрекъснато с последиците от неправилното разпределение на труда и почивката на учениците. Доказано е, че за да са здрави,
децата се нуждаят
от поне 2 часа на ден
физическа активност
Ясно е, че игрите на компютъра или на телефона не са игра, независимо че се наричат така.
Когато децата не се движат, не играят, не спортуват, се стига до преумора. Пре-умора. Самата дума носи подтекста, че умората излиза от нормата. Вече не е физиологичен дискомфорт, който коригираш чрез кратка почивка, а патологично състояние, изискващо по-продължително време за възстановяване. Проявите на свръхумората са досада, нежелание децата да изпълняват задачи, разсеяност, грешки. Но училището, родителите, светът около тях ги натиска да следват темпо, което не е по възможностите им с оглед на особеностите на възрастта.
Като лекар, а и като родител съм убедена, че повечето деца са хронично недоспали и преуморени.”
С преминаването в по-горните класове преумората на учениците се задълбочава. И ако в началното училище ефектите се свързват основно с психосоматични разстройства и преяждане, след това се увеличава рискът от анорексия, булимия, орторексия и други зависимости, обясни лекарката.
Държавите с най-успешни образователни модели гледат на почивката, играта и физическите упражнения като на задължителен елемент в обучението.
В средата на
седмицата има ден
с по-лека програма,
а събота и неделя
са наистина
време за почивка,
дава пример д-р Николова.
В подкрепа на това е фактът, че финландските деца прекарват най-кратко време във формално обучение, а се представят най-добре в международните изследвания.

Незакусването повишава риска за затлъстяване, предупреждава д-р Николова и обяснява: "При недостиг на време и високи нива на стрес учениците много често тръгват гладни, а през деня ядат каквото им попадне и пият подсладени напитки. Незакусването доказано повишава риска от затлъстяване в дългосрочен план. Отделя се кортизол, който държи децата в перманентен стрес и води до натрупване на мазнини около талията. Пропуснатата закуска не може да се навакса с хаотичното хапване и емоционалното хранене под влияние на стрес и бързане в по-късните часове, влошава се целият модел на хранене и се развиват дефицити на витамини и минерали. Допълнителен фактор за това е, че без да са хапнали сутринта децата изгладняват - умствената дейност изисква енергия и осъзнато или не, търсят т.нар. бързи въглехидрати, храни с прости захари. Скоро след това отново настъпва чувство за глад и се стига до прекомерна консумация на захар. Това води до хиперактивност и влошен имунитет. Пропуснатата закуска е свързана и с по-слабо представяне в клас. С изследвания е научно доказано, че децата, които тръгват гладни на училище, се представят по-лошо на тестове, имат по-ниски резултати при решаване на задачи, концентрацията им е по-слаба, възможностите за запаметяване - по-ограничени."