16° C, облачно
Студеният сезон по изключение се удължи тази година, пикът на сенната хрема закъсня с 15-20 дни, но тенденцията е за все по-дълги лета и повече алергии.
Изменението на климата допринася за увеличаването на броя на новите страдащи от поленови алергии и за по-тежкото им протичане при алергичните със “стаж”. Обяснението е в удължаването на топлия сезон - идеално условие за по-продължителен и обилен цъфтеж на растенията. Особено забележимо е нарастването на случаите на бурна реакция към цветния прашец на брезата, който е най-агресивният сред дървесните видове, обясни доц. Мария Стаевска.
Полените представляват фин прашец, съставен от микроскопични зрънца, които са толкова малки, че се придвижват от полъха на въздуха с цел опрашване. Може да бъдат пренасяни на големи разстояния и е лесно да бъдат вдишани от човека.
Още преди предците на съвременните хора да се изправят и да започват да ходят на два крака, изменението на климата е постоянен и непрекъснат процес. През новия век всяка следваща година е по-топла от предходната, като поленовото “замърсяване” започва с по-рано начало на вегетацията през пролетта и наесен приключва по-късно, отколкото в миналото. Но нови проучвания показват, че дразненето от поленовите зрънца при алергичните се задълбочава от съпровождащите затоплянето токсични аерозоли, оксиди, фини прахови частици, при което алергенният потенциал на цветния прашец нараства.
Според учените за това явление има няколко причини, всяка от които достатъчна да задълбочи проблема с алергиите.
От една страна, увеличаването на замърсителите във въздуха води до вегетативен стрес при растенията и те произвеждат повече полени - биологичен закон за гарантиране на възпроизводството и съхраняването на вида. От друга страна, полените причиняват по-силни алергични възпалителни реакции.
Третият фактор е свързан с въздействието на изменението на климата върху човешката физиология. По-високите температури водят до чувствителна загуба на влажност в лигавиците и кожата, а тяхното пресушаване ги лишава от естествената им защитна бариера. Дехидратираните лигавици и кожа са по-раними и по-пропускливи за алергените.
По-големите концентрации на атмосферния въглероден двуокис, по-високите температури и промените в разпространението на растителни видове потенциално увеличават експозицията на алергени.
Ако прогнозите на някои експерти са верни, изменението на климата има потенциала да засегне всички аспекти на контакта с алергени и заразни болести (например грип), които са свързани с алергиите и астмата. По-топлите слънчеви летни дни ще генерират озон, което вероятно означава влошаване на състоянието при астма и затруднено дишане. Очаква се покачването на морското равнище и увеличаването на екстремните валежи да създаде условия за по-бурно размножаване на различни плесени в сградите и съответно влошаване на състоянието на алергичните към тях.
Около 45 процента от хората с астма
не получават правилната диагноза
Около 45 процента от хората с астма не получават правилната диагноза, лекувани са за друго и разбираемо нямат добър контрол над истинското заболяване. Имам пациенти, които са диагностицирани правилно чак на втората година. А дотогава са лекувани с терапиите за хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Това съобщи в Световния ден на астмата доц. Мария Стаевска от Клиниката по алергология на университетската многопрофилна Александровска болница. Макар да има близки оплаквания при двете заболявания, терапиите се различават. При обструктивната белодробна болест според доц. Стаевска невинаги има необходимост от противовъзпалително лечение.
Съвременните терапии успешно контролират заболяването и това дава възможност за пълноценен живот.
Астмата е най-честото хронично заболяване в ранна възраст. От него страдат до 10 на сто от децата, като тенденцията е за непрекъснато нарастване на броя на засегнатите.
Наследствена предразположеност за алергии и родители пушачи са сред факторите за астма при детето. Отключваща роля може да имат и фактори като продължително излагане на прах, пушек, химикали, а вероятно и други, още неизучени въздействия на замърсената околна среда.
Първи симптом на астма обикновено е хроничната кашлица, задълбочаваща се нощем - оплакване, което може да придружава редица други заболявания. Това обяснява и защо често минават години преди поставянето на правилната диагноза.
Смята се, че при около 40% от хората с нелекуван алергичен ринит той може да се усложни до астма. Най-често алергичната хрема е реакция срещу полените на цъфтящите растения и се нарича още сенна хрема. С удължаването на топлия сезон периодът на нейната изява става почти целогодишен, както е при алергията към домашен прах, акари, животински секрeти, плесени и др.
Сенната хрема обикновено набира скорост към средата на април с масовия цъфтеж на дървета, храсти и треви. Тази година сезонът на поленовата алергия още не е навлязъл в пик поради много студената пролет с валежи дори от сняг и температури около нулата.
на брезите, прогнозира доц. Стаевска. Тя разсея страховете на склонните към алергии хора да отглеждат цветя и да посещават цветни градини. Техните полени са много по-големи и тежки и не се разнасят от движението на въздуха. В цялата си практика съм виждала само един човек, алергичен към цъфтящо цвете, но той се занимаваше професионално с отглеждане на гербери, обясни алерголожката.
Терминът “алергия” е измислен преди около 100 г. от австрийски педиатър. Той дефинира алергията като нетипичен начин на тялото да реагира на чуждо тяло. Алергиите в тесния смисъл на думата са специфични имунни отговори.
Първата им особеност е, че те не са насочени срещу болестотворен агент, а срещу обикновено безвредни за човека неща от околната среда като животински косми, цветен прашец на растения, безопасни метали, масови лекарства и т.н. По този начин реакцията е насочена срещу веществата, с които имаме естествен контакт. Най-често страдат кожата и лигавицата. Втората характеристика на това състояние на свърхотговор към агенти от средата е, че имунната реакция е толкова силна, че влошава здравето или дори заплашва живота на човека.
Коментари