На читателския въпрос отговаря проф. Мира Кожухарова, експерт епидемиолог

Морбили (дребна шарка) е остра вирусна инфекция, от която в годините преди въвеждането на масова имунизация в детството си са преболедували над 90% от всички хора.

В резултат на прекараната остра морбилна инфекция се изгражда имунитет, който е много траен и на практика пожизнен. Възникване на

повторно заболяване

е възможно, но се

случва много рядко

– при не повече от 0,5-1% от хората. В доимунизационния период разпространението на заболяването се характеризира с периодично възникващи епидемии, честотата и интензивността на които са се определяли от броя на възприемчивите към вируса (хора, които не са боледували и следователно нямат имунитет). Натрупването на възприемчиви лица е свързано главно с постепенното увеличаване на броя на неболедувалите малки деца, но може да се дължи и на преселването на големи групи хора, на събирането им в големи колективи и др. След всяка епидемия броят на хората с имунитет нараства до степен, възпираща разпространението на вируса в обществото, т.е. до край на епидемията. В рамките на 2-3 или 4-5 г. отново се натрупва контингент неимунни лица, което е предпоставка за разпространяването на следваща епидемия.

Високата заболяемост и тежките последици, свързани с усложненията и смъртността, съпътстващи периодичните епидемии, са причина за разработването на единственото средство за предпазване от това заболяване – ваксината срещу морбили.

Морбили е

една от най-силно

заразните болести, която се характеризира с висока температура, хрема, кашлица, зачервяване на очите и характерен обрив, започващ от лицето и постепенно обхващащ цялото тяло. Източник на инфекция са само болните хора, които разпространяват вируса по въздушно-капков път. Инкубационният период продължава средно 8-12 дни, след което се появяват първите симптоми на заболяване.

Заразният период

започва 1-2 дни

преди появата

на симптоми

и продължава 4 до 7 дни след появата на обрива.

Специфично лечение няма и повечето заболели се възстановяват спонтанно в рамките на 2-3 седмици. Заболяването протича подчертано по-тежко при кърмачета и малки деца, при възрастни, при деца, страдащи от недохранване, както и при хора с имунен дефицит, вкл. такива с ХИВ инфекция. При тях има висок риск от тежки усложнения и смърт. Възможни усложнения са възпаление на ухото, тежка диария, пневмония, енцефалит, слепота. Рядко, но много тежко усложнение е хроничното дегенеративно увреждане на централната нервна система, което може да се развие 6 до 8 години след острата инфекция.

В днешно време епидемиологията на заболяването е напълно променена. Под влияние на високоефективните имунизационни програми и особено програмата на Световната здравна организация за елиминация на морбили, броят на заболелите в света рязко намалява. В редица страни заболяването почти не се среща, а в други вече е елиминирано.

1 доза ваксина срещу морбили осигурява изработването на предпазни антитела при близо 95% от децата, ваксинирани на 12 месеца, и при 98% от ваксинираните на 15 месеца. При 2-5% , на които е приложена единична доза ваксина, може да не се докаже адекватен имунен отговор (т.е. първоначалната ваксинация не е успешна). Причина може да е наличието на пасивни антитела, увредена ваксина, неточно отразяване на имунизация или други (биологични) причини. Повечето хора, които не са изградили имунитет след първата доза, го изграждат при втората ваксинална доза (реимунизация). Проучванията показват, че при повече от 99% от лицата, на които са приложени 2 дози ваксина (като първата доза се прилага не по-рано от навършване на 1 г.), има лабораторни данни за изработен имунитет срещу морбили.

Макар че титрите на антителата след имунизация обичайно са по-ниски, отколкото след преболедуване,

имунитетът

след ваксинация

е продължителен

и вероятно пожизнен

за преобладаващата част от имунизираните. Има съобщения за заболяване при ваксинирани с 2 дози лица, но такива случаи са толкова рядко, че нямат епидемиологично значение за разпространението на морбили.

Ваксината срещу морбили се характеризира с висока имуногенност и ефикасност, но постигането на желания резултат се определя не само от отличните качества на ваксината, а и от организацията на прилагането ѝ. Необходим е най-малко 95% обхват на ваксинациите с 2 дози морбилна ваксина на национално, регионално и дори на ниво общност, за да се гарантира нивото на имунитет,необходимо за преустановяване на епидемичния процес и за елиминиране на инфекцията.

Пропуските в имунизацията са свързани с различни причини – затруднен достъп или неглижиране на профилактичните медицински грижи, прекомерно (в редица случаи необосновано) разширяване на противопоказанията за прилагане на ваксината и др. Независимо от водещата причина броят на възприемчивите лица днес практически е равен на броя на тези, които по някакви причини не са били имунизирани, т.е. пропуските в имунизациите са определящият фактор, от който зависи дали ще бъдат създадени условия за епидемия и колко интензивна ще е тя.

Продължаващата и сега епидемия от морбили в Румъния, започнала през февруари 2016 г., е актуално доказателство, че не отслабване на имунитета, а ниският ваксинален обхват води до епидемично разпространяване на заболяване, което може да бъде елиминирано. По данни на румънския Институт за обществено здраве към 10.03.2017 г. броят на заболелите е 3446, а на смъртните случаи - 17. От тях 96,2% не са имунизирани изобщо; с 1 доза са имунизирани 2,6%, а с 2 дози – само 0,96%. Най-много са случаите при децата.

Епидемични взривове от морбили, дължащи се на нисък имунизационен обхват и натрупване на възприемчиви хора, които не са ваксинирани или са непълно ваксинирани, се разпространяват и в други европейски страни през 2017 г. (Австрия, Белгия, Франция, Германия, Унгария (където се съобщава епидемичен взрив сред медицински персонал), Италия, Испания и Швеция.

В България имунизацията срещу морбили е въведена през 1969 г. През периода 1969-1971 г. се цели да бъдат обхванати всички неболедували на възраст от 1 до 8 г. (т.е. родените в периода 1961 - 1970 г.). След 1972 г. наред с плановата имунизация на всички деца до 1 г. са провеждани и няколко кампании за реимунизация, а от 1983 г. в имунизационния календар на страната са включени 2 приема на морбилна ваксина. Обхващането на все повече деца с 2 дози ваксина е осигурило постепенното и доста трудно овладяване на епидемиите у нас.

Поколенията, родени преди 1960 г., а също така и преболедувалите в началото на ваксиналния период, притежават пожизнен имунитет. За всички, родени след 1961 г. и обхванати с имунизация, е важно да знаят, че първата имунизационна доза осигурява предпазване от заболяване при 94-98%, а прилагането на втората доза увеличава процента до 99%.

При евентуално внасяне на морбилния вирус в страната,

на риск от

заболяване ще са

изложени на първо

място малките деца, недостигнали до възрастта за първата имунизация (13 месеца), и разбира се, всички от по-големите възрастови групи, които по някакви причини не са били имунизирани (и не са преболедували).

Последните големи епидемия в България са през 1992 г. (20 258 случая) и през 2009-2010 г. (2249 и 22004 случая и общо 24 починали).

И при двете големи епидемии бяха засегнати основно деца в имунизационна възраст, които не са били обхванати с имунизация/реимунизация. Необходимо е да се подчертае, че и в настоящия момент имунизационният обхват в България е под препоръчваното ниво от 95% за първа и втора доза морбилна ваксина, което означава, че има много деца, за които заболяването от морбили все още е реален риск. Като се има предвид, че за прилагането на тази ваксина няма възрастови ограничения, пропуските лесно могат да бъдат коригирани, необходимо е само добро взаимодействие между родители и лекари и разбира се, повече активност и от двете страни.