Нещастните хора са в по-голям риск за рак и сърдечносъдови болести. Тези диагнози бележат пикове при социални катаклизми, казва проф. Лъчезар Гроздински, дмн, началник на отделението “Ангиология и флебология” в “Сити клиник”. Председател е на Националното дружество по ангиология и флебология, председател на Комисията по ултразвукова съдова диагностика, член на управителния съвет на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. Проф. Гроздински е автор на над 120 научни публикации в България и чужбина, 2 монографии, 3 романа, и на изобретение. 

Високият холестерол не е основната причина за атеросклерозата - за инфарктите, инсултите и съдовата гангрена. Надценява се и ролята на храненето и наследствеността. Решаващ е ефектът на душевния контрол. Едно от ярките доказателства за това е, че сърдечносъдовите и онкологичните заболявания бележат национални пикове по време на социални катаклизми, когато повечето хора в дадената държавата по една или друга причина се чувстват нещастни, убеден е ангиологът. Това е новото име на специалността “Съдови заболявания”, с което тя все още не е много популярна. 

Всеки ден при известния специалист отиват поне по няколко пациенти, неоснователно разтревожени, че имат атеросклероза, щом изследванията им показват повишен холестерол в кръвта. И обратното - хора, които случайно разбират за голямо стеснение на кръвоносните си съдове, защото процесът е постепенен и до момента на усложненията не дава оплаквания. На тях проф. Гроздински обяснява, че най-добрата профилактика на атеросклерозата и рака е душевната хармония, а най-ефективното лечение на неусложнените случаи - положителна промяната в начина на живот.

-Проф. Гроздински, какво ви даде самочувствие, при това от години, да оспорвате господстващото все още твърдение, че високият холестерол е причината на причините за атеросклерозата?

- Опитвам се да мисля самостоятелно. Така се е получило, че нямам авторитарно мислене. Да си кажа: “Ето така е, както твърди еди-кой си”, или понеже всички повтарят нещо, да го приема като даденост. Трябва сам да открия нещата, да си намеря отговор на въпроса и да се убедя. Не вярвам на внесени идеи и не вярвам на платени проучвания, когато опитът ми показва друго. Но никой не е станал пророк в собствената си родина. Ние сме малка държава и като цяло нямаме самочувствие, че правим световна наука. Реално погледнато, и нямаме възможност за наистина сериозна наука – тя се прави не само с интелект, но и с много пари. Затова се влияем толкова много от научните съобщения, които идват отвън. Независимо че същите факти вече може да са забелязани от наши специалисти на базата на опита и практиката им.

- Какви са вашите наблюдения за връзката холестерол - атеросклероза?

- От десетилетия всеки ден преглеждам пациенти с атеросклероза, виждам чрез ултразвук кръвоносните им съдове, гледам и резултатите от изследванията им. Първата
заблуда е
холестеролът
да се възприема
еднозначно
като плашило. Принципно той е жизненоважен за съществуването ни, без него не може да се изградят нови клетки, без него не биха се осъществявали основни процеси в организма. Разбира се, постоянно екстремно високите му стойности през продължителни периоди от живота може да имат известно отражения върху сърдечносъдовото здраве. 

Но човек може да има висок холестерол и кръвоносните му съдове да се използват като еталон за здраве. Прегледът, който направих преди минути, е само един от многото случаи, които показа точно това. Беше много притеснена от изследванията си жена на 55 г. с холестерол към 9, което е близо 2 пъти повече от нормата. А прегледът показа, че в съдовете й няма дори намек за атеросклероза, и аз я успокоих.
Не смятам, че откривам Америка, като казвам, че холестеролът не е основната величина, която определя развитието на атеросклерозата с всички нейни последици като инфаркт, инсулт и гангрена. Но твърдо съм убеден, че психо-социалните фактори са много по-важни за развитието на атеросклерозата и онкологичните заболявания. Дори бих ги нарекъл основни.

Много важно е това да се преосмисли, защото ако неглижираме психо-социалните фактори и подценяваме ефекта от некачествения живот, а разчитаме, че някакво хапче или диета ще ни спаси от тези тежки болести, може да останем жестоко излъгани.
Французите и швейцарците живеят добре,

щастливи са и
боледуват много
по-малко, нищо
че дори направените
с масло кроасани
мажат с масло
и ядат пържоли.
От атеросклероза и рак боледува масово нациите, преминаващи през социални катаклизми. Това се случи и с Източна Европа. Когато падна Берлинската стена и се срина комунистическата система, в тези страни рязко се увеличиха сърдечносъдовите заболявания. Бумът не беше само заради това, че хората ядяха по-малко, а защото страдаха. Преминаването към едно нормално общество у нас ще продължи още десетилетия.

- Кардиологията и ангиологията вече лекуват по-успешно стеснението на съдовете, инфаркта и инсулта, това променя ли прогнозите?

- Чисто медицинските успехи в лечението на сърдечносъдовите заболявания през последните години са безспорни. Проблемът е, че атеросклерозата се развива безсимптомно до момента, в който се появят усложненията. И какво се случва? С възможностите на съвременната медицина
режем главата на
змея, но веднага
на нейно място се
появяват още 10.
Пак режем и пак поникват нови глави. Битката е практически безкрайна, това не е начин да се справим със сърдечносъдовите заболявания. Колкото и да изглежда парадоксално за някои, истинското решение е да не се създават предпоставки за усложнения. Да се нормализира обществото и хората да живеят щастливо.

- Какво влагате в това понятие?

- Когато обществото стане по-демократично и по-толерантно, това дава възможност човек да е по-спокоен, да води по-качествен и предвидим живот, да се чувства по-свободен, да поддържа по-нормални отношения с хората, да живее с по-малко страхове...

- С по-малко стрес?

- Избягвам тази дума. Маркери за стрес са хормони, които хипоталамусът, хипофизата и надбъбречните жлези произвеждат. Но аз не говоря за хипоталамус, хипофиза и надбъбречни жлези, а за човешкото съзнание и обществените процеси, които влияят на личността. Съзнанието контролира всичко. Когато то е увредено, уврежда се всичко.
Духовният
дискомфорт
разстройва
регулацията
на организма
и нарушава
защитата му.
Това води до развитие на заболяване. Параметрите на съзнанието са много. В личностен план – човек да е щастлив, да обича, да бъде обичан, да има партньор и деца. Но е важно и да бъде реализиран професионално, трудът му да е оценен от обществото и да му носи удовлетвореност, да е относително равноправен, да се чувства свободен, да постигне хармония. Да има качество на живот, в което се включват и финансовите възможности за нормални условия на живот – без това не може, въпреки че повечето индийци са щастливи, независимо че са бедни и не живеят много дълго. С две думи, да си щастлив, означава да се радваш на личностна и социална реализация. Но това не са лесни за постигане неща.

- Ако беше просто, всички щяха да са щастливи.

- Да, но това е целта на човешкия живот. И не трябва да се отказваме да се стремим към постигането й. Това включва и развиването на способността за адаптация. От една страна, пълният комформизъм – да приемаш всичко като даденост с мисълта “това е животът”, е погрешна стратегия, трябва да се опитваме да променим света към по-добро. Но от друга, не можем да преследваме радикална промяна – “този свят не ми харесва, ще направим революция и с цената на избиването на маса хора ще създадем по-хубав свят”. Това упражнение е правено и се вижда, че завършва с катастрофа. Илюстрации са и руската, но и френската революция. Нищо че последната се води много успешна, и тя е унищожила милиони и е направила редица безобразия.
Стремежът към щастие често се бърка и с амбиция за притежание на вещи, имоти. Или с притежание на хора – чрез емоционално господство в личните отношения, или чрез легитимна служебна или обществена власт.
Ламтежът
за притежание
унищожава човека.
Прост пример: карам една японска кола, която не е много скъпа или суперпредставителна. Мога да си купя по-висок клас автомобил, но защо ми е, при положение че моят ми върши работа и съм доволен от него. Защото някой има по-хубав? Но нали и след това някой ще има още по-хубав? Ако тръгна по този път, никога няма да бъда щастлив с колата си. Същото е и с притежанието на жилище, вещи. Трябва да се бориш да имаш повече неща, които те радват, но не на всяка цена, иначе ламтежът те прави вечно нещастен. Човек трябва да се радва на живота, той е чудо, както го определя Кустурица. И животът наистина е чудо – погледнете каква рядкост е той в Космоса.