12° C, предимно ясно
Д-р Антоанета Томова е онколог. Завежда отделение по химиотерапия в онкологичния диспансер в Пловдив.
Тя отговаря на въпроса на П. Петров, Добрич:
Постоянна умора може ли да е знак за рак?
Oтпадналостта е често оплакване, но е неспецифична. Може да е свързана с анемия, депресия, нарушения на съня, електролитен дисбаланс, нарушено или недоимъчно хранене, инфекция, нарушен имунитет, употреба на лекарства за централната нервна система, хронична болка. Понякога причините за отпадналостта са комплексни - повече от една.
Освен това отпадналостта подобно на болката е субективно усещане и трудно се поддава на измерване и обективизиране. Има много определения на отпадналостта, защото това е комплексен сложен феномен, но като цяло синонимите са слабост, лесна уморяемост, астения - мускулна, нервна, психическа, емоционална.
Отпадналостта е синдром на дисбаланс между тялото, ума и духа на личността и включва 11 симптома (признака):
1. Изявена отпадналост, занижена енергия, повишена нужда от почивка, която не е пропорционална на усилието.
2. Оплакване от генерализирана слабост при тежест в крайниците ("оловни крака").
3. Намалена концентрация или внимание.
4. Намалено желание за нормални, обичайни занимания.
5. Безсъние или нарушен сън, или прекалена сънливост.
6. Сън, след който си неотпочинал и неободрен.
7. Нужда от усилие, за да се раздвижи човек.
8. Изявена емоционална реактивност - тъга, отчаяние, раздразнителност.
9. Трудност да се извършват ежедневните грижи за себе си и дома.
10. Проблеми с краткосрочната памет.
11. Слабост след неколкочасова активност.
При повечето хора без сериозни заболявания при преумора отпадналостта е краткокрайна и преминава спонтанно. При болните от рак отпадналостта често е силно изразена и влошава качеството им на живот. Може да се появи в началните стадии, може да се усили от противораково лечение и се среща при почти всички пациенти с напреднало заболяване.
Нужна е индивидуална консултация с опитен онколог за правилна преценка, диагностициране и съответно лечение. Няма вълшебно хапче за лечение на отпадналостта. Трябва да се атакуват конкретните причини при всеки отделенслучай - анемия, депресия, хронична болка, неправилно хранене, прекалено залежаване и обездвижване, нарушено настроение и т.н. с лекарствени и други методи.
Доц. Дора Георгиева завежда кабинета по алергия при Националния център по заразни и паразитни болести.
Тя отговаря на въпроса на В. Стойков от София:
Как да се храним при сенна хрема? Вреди ли алкохолът?
Алергичният ринит е често срещано възпалително заболяване на носа. В много случаи се съпровожда и от алергичен конюнктивит. В условията на умерен климат полените са най-честите причинители на алергичния ринит. В този случай той е известен като сенна хрема.
У нас най-честите причинители на сенна хрема са полените (прашецът) на житните треви и на някои дървесни видове, предимно от семейство брезови (бреза, елша, леска, габър). Отделните полени се срещат през определени сезони - ранна пролет - март и април за дървесните видове, и от март-май до края на юни или средата на юли (в зависимост от надморската височина) за тревните полени, което придава на симптомите сезонен характер. Причина за сенна хрема в по-редки случаи може да бъде поленът на цветя или плевели.
Понякога пациенти, страдащи от алергия към определени полени, особено брезови, развиват т.нар. орален синдром. Той се изразява в непоносимост към дадени свежи плодове и зеленчуци (ябълка, праскова, череша, лешник, целина, морков, домат). Тяхната консумация може да предизвика неприятно усещане в носоглътката, стигащо до оток на устните и езика след консумацията. Ето защо при доказана сенна хрема, особено причинена от свръхчувствителност при полена на дървета (брезови), тези храни е по-добре да се избягват. Не се препоръчва също консумация на пчелен мед поради възможността в него да са попаднали поленови зърна. Няма доказана алергия към билките, от които се приготвят някои чайове, но е добре, особено в поленовия сезон, и те да се избягват. Полезно е обаче да се пие чай от шипка, тъй като той съдържа голямо количество витамин С (прилага се при лечение на алергията).
Ако лечението на сенната хрема се извършва с медикаменти (антихистамини), е препоръчително да се ограничи алкохолът, тъй като те засилват действието му. Освен това е добре да се избягват спиртни напитки на базата на ферментация на плодове (вина, ракии), както и бирата - могат да усилят проявите на заболяването.
В заключение може да се каже, че не се налага някаква специална диета при болните от сенна хрема. Добре е да се спазват само горните препоръки.
Д-р Петьо Брезоев е специалист дерматолог. Заместник-председател на сдружението на частнопрактикуващите дерматолози.
Той отговаря на въпроса на Т. Гюрова, Перник:
От месец имам косопад, да пия ли витамини?
Cезонният косопад е проблем, проявяващ се основно пролет и/или есен. Някои хора са много податливи на такъв тип косопад, докато при други това състояние не е толкова силно изразено. Тези, които са установили за себе си, че пролет и есен имат увеличена загуба на коса, могат да вземат превантивни мерки с помощта на препарати (лекарства и хранителни добавки) още преди появата на проблема. Други средства от полза при това състояние са стимулиращи лосиони (медикаменти и козметични средства), които се прилагат директно върху скалпа. За по-добро повлияване е желателно приложението им да започне преди появата на проблема, но дори и да започнете след появата на засиления косопад, ефектът ще е благоприятен. Трябва да се знае, че сезонният косопад е самоограничаващо се състояние - няколко седмици след появата на проблема състоянието се подобрява, тъй като падналите вече косми се заменят с новопокарали къси косъмчета. Много важно е да се отбележи, че причините за косопад могат да бъдат много разнообразни и той да бъде проява на вътрешно заболяване или хормонален проблем. Поради това при всеки случай на косопад, особено ако прогресира въпреки грижите, които полагате, консултацията със специалист дерматолог е препоръчителна, за изключването на по-сериозно страдание на организма.
Д-р Атанас Мангъров е специалист по детски и инфекциозни болести, шеф на детското отделение и реанимация в Инфекциозна болница - София.
Той отговаря на въпроса на П.Здравкова, София:
Опасна ли е варицелата за бебе на 8 месеца, има ли профилактика?
Варицелата се причинява от варицела-зостер вирус, принадлежащ към групата на херпесните вируси. Протича с типичен папуло-везикулозен (мехурчест) обрив, появяващ се на 3 - 4 вълни. Всяка е съпроводена с повишаване на температурата и общо неразположение. Обривните единици имат характерно развитие: червено петно - пъпка - мехурче - гнойно мехурче - коричка. Задължително ги има по окосмената част на главата. Предаването става по въздушно-капков път, при пряк контакт с болния.
Това е едно от най-заразните заболявания, контагиозният индекс е около 90%. Инкубационният период е до 21 дни. Болните са заразни 1-2 дни преди появата на обрива и до завяхването на всички мехурчета, обикновено 9 -10 дни. След преболедуване остава траен, доживотен имунитет. Около 10% от възрастните нямат антитела и могат да заболеят. Ако майката е прекарала някога варицела, детето получава от нея антитела, които се задържат и го предпазват от заболяване до 3-ия - 6-ия месец след раждането. Детската възраст, включително кърмаческата, е най-благоприятна за боледуване от варицела - в повечето случаи болестта протича леко, без усложнения. Не е така при възрастните. Усложненията са най-често от страна на дихателната и нервната система.
Активната профилактика се осъществява с ваксина, прилагана на деца след 12-ия месец, а при нужда и на възрастни. Имунизацията е задължителна в САЩ и много страни от ЕС и по света.
У нас все още не е в списъка на препоръчителните и ваксината не се предлага на пазара. Пасивната профилактика включва използване на препарати с готови антитела (варицела-зостер имуноглобулин). Тя е ненадеждна и се препоръчва само в особени случаи - контактни с имунен дефицит, бременни и пр.
Д-р Борислав Ацев е кардиолог в университетската болница "Света Екатерина" в София.
Той отговаря на въпроса на П. Георгиев, Пловдив:
Опасно ли е “прескачане” на сърцето през пролетта?
Екстрасистолите са забързани сърдечни удари, последвани от пауза до следващия нормален удар. Човек ги усеща като спиране и прескачане на сърцето.Те могат да са знак не само за сърдечно заболяване, но и за друг проблем. Най-често се появяват без установена болест, под влияние на външни фактори - например алкохол, тютюнопушене, прекомерна употреба на кафе и др.
В периоди на психическо напрежение нервната система реагира често с екстрасистоли. Резките промени на времето са една от най-честите причини за тях. През пролетта това се дължи на обичайните резки колебания на температурата.
Тогава хората с невровегетативна дистония имат неприятните усещания на прескачане по цели седмици и месеци. Екстрасистолите се засилват и при хора със стомашно-чревни проблеми, които се изострят през пролетта (например язва, колити). Някои алергии също се активизират през пролетта и лечението им е свързано с лекарства,които могат да провокират екстрасистоли.
Макар и по-рядко, те могат да са знак и за сърдечно заболяване. При всички случаи на поява на чести "прескачания" на сърцето трябва да се обърнете към вашия семеен лекар и специалист кардиолог. След изясняване на причините за екстрасистолите се предприемат конкретни мерки, които могат да са най-различни в зависимост от проблема.
Д-р София Ангелова, главен асистент в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести “Св. София”.
Тя отговаря на въпроса на М. Пешева, Бургас:
Каква е първата помощ при задавяне?
За задавяне говорим, когато в гърлото попадне чуждо тяло, което пречи на притока на въздух.
Чуждите тела могат да бъдат най-различни, включително вода и слюнка.
Вряла и люта храна, греяна ракия, която се използва често като средство срещу настинка, може да предизвика спазъм и задавяне.
* При шивачи
навикът да поставят игли и копчета в устата си по време на работа крие риска при определена стресова ситуация да вдишат въпросните предмети.
* При бебетата
задавянето може да се предизвика от лакомо сучене или поемане на течности.
* При малките деца
рискът от задавяне е изключително голям, тъй като те поставят в устата си всякакви предмети, ако са без надзор.
Задавянето предизвиква силна кашлица, задух и невъзможност да се говори. Кашлицата е защитният механизъм, чрез който много пъти се освобождава гърлото от погълнатия предмет.
Потупването по гърба невинаги може да помогне.
Изключително важно е при инцидент със задавяне да не се изпада в паника.
1. Трябва да се извадят протези от устната кухина, ако има такива, да се наведе пострадалият ниско, така, че устата да е по- ниско от нивото на белите дробове и да се удари с длан в областта между лопатките.
2. Ако и това не помогне, тогава се застава зад пострадалия, обгръща се с ръце в горната част на корема под гръдния кош и с длани, свити в юмруци, се извършват резки и силни движения в посока нагоре към гръдния кош, за да се изтласка въздух от белите дробове, чрез който може да се изхвърли заседналото чуждо тяло.
Този прийом може да се прилага и при деца, но с по-лек натиск. Ако се случи на бебе или малко дете, то може да се постави върху коляното с наведена надолу глава или да се провеси с главата надолу и да се удари с длан между лопатките.
Как може човек да се справи сам със себе си в такава ситуация? Чрез навеждане главата силно надолу, силно изкашляне, натиск в горната част на корема/ може подпиране в стол или маса/ и силно издишване. Особено важно е да не губите самообладание.
Запомнете добре: задавянето е застрашаващо живота състояние, затова особено важно е предпазването от него.
* По време на храна не трябва да се говори, смее, пее…
* Трябва особена бдителност с малките деца, които слагат различни предмети в устата си.
* Нужно е голямо внимание и при консумацията на риба, тъй като аспирирана рибна кост може да предизвика абсцес на белия дроб.
ЗДРАВНИ НОВИНИ
Извадиха матка и яйчници без разрез и без кръв
Изваждане на матка, яйчници и фалопиеви тръби по лапароскопския метод извърши екип начело с д-р Николай Попов в столичната Втора АГ болница “Шейново”. Операцията се практикува в развитите страни, но е иновативна за България, каза д-р Попов. Органите се изваждат през миниатюрни отвори при до 200 мл кръвозагуба, което е минимално и не налага кръвопреливане. Това е една от най-тежките операции в гинекологията, наречена тотална хистеректомия. Прави се обичайно при онкологични заболявания. По щадящия метод пациентката се изправя бързо и може да тръгне на работа във възможно най-кратък срок.
Инфаркти без симптоми удрят три пъти по-често
Безсимптомните инфаркти на миокарда са три пъти по-чести от останалите. Това открили учени от университета "Дюк" в Северна Каролина. Всяка година около 200 хиляди американци стават жертва на сърдечен удар, без дори да подозират. Много от ударите не се виждат дори и от докторите, тъй като не оставят видими следи върху електрокардиограмите като нарушения на сърдечния ритъм. Кардиолозите от "Дюк" изследвали 185 пациенти с ултрапрецизна техника. Наблюдавали ги в продължение на 2 години и през това време трудно уловими сърдечни удари получили 35% от пациентите.
Нова версия къде се крие гениалността на Айнщайн
Антрополози откриха особености на мозъка, в които вероятно се е криела гениалността на Алберт Айнщайн, съобщи БТА. След смъртта на учения мозъкът му бил съхранен. Оттогава са го изследвали няколко групи учени. Едно от необичайните неща било, че той тежал едва 1200 грама, което е под средностатистическото тегло на човешки мозък. Най-новите изследвания обаче показали, че теменните дялове на мозъка на Айнщайн били значително по-големи от тези на останалите хора. Освен това били свръхразвити определени структури на мозъчната кора, които отговарят за движенията на лявата ръка. Това било често срещано при музикантите. Все още обаче учените не са убедени дали наистина има връзка между особеностите на мозъка на Айнщайн и гениалността на учения.
Коментари