Отговор на въпроса на Д. Василев, Перник

Под ечемик се разбират малки гнойни абсцеси на жлезите на клепачите. Проблемът се нарича още хордеолум. Възпалението, засягащо цайсовите жлези (намиращи се в предния кожно-мускулен слой на клепача), се нарича външен ечемик. Процесът започва с леко усещане за дразнене на малък участък на ръба на клепача.

Постепенно възпалителният процес се развива, с което се усилва и болката, особено при движение на клепачите. Постепенно се появява оток, който поради особености в анатомията на клепача се развива бързо. Често той става толкова голям, че "скрива" ограничения вътре в жлезата възпалителен процес. При опипване на оточния клепачен ръб се усеща участък, който е по-твърд и отначало леко болезнен. Скоро на това място кожата се зачервява, болката постепенно се усилва и процесът завършва с оформянето на малък абсцес, който спонтанно се пробива след няколко дни. Често на върха му има мигла. Понякога може да се появят и увеличени предушни лимфни възли.

Другата разновидност на проблема се нарича вътрешен ечемик. При него се получава възпаление на мейбомиевите жлези и образуваният абсцес се отваря по-често по задната повърхност на клепача. При него много по-често се стига до хронифициране. Оформя се неболезнена подутина с големина до грахово зърно, наречена халацион. Характерно за халациона е, че кожата над него е подвижна и неболезнена.

Най-често причините за хордеолумите са некоригирани или неправилно коригирани рефракционни аномалии - късогледство, далекогледство и астигматизъм. Рецидивиращите или множествените ечемици могат да насочат лекаря към изследване за скрито протичащ диабет. В някои случаи хордеолумите се развиват на базата на хроничен блефарит - хронично възпаление на клепачния ръб.

Лечението на ечемика е желателно да се проведе от специалист офталмолог, който най-често назначава антисептични или антибиотични капки или мехлеми. Причината е, че макар и в редки случаи, хордеолумът може да доведе до по-сериозен абсцес на клепача или орбитата. Възможно е да се стигне и до още по-тежко усложнение, застрашаващо живота - тромбоза на кавернозния синус. Тогава инфекцията се пренася по венозен път.

Затова е важно да се знае, че в никакъв случай ечемиците не бива да се изстискват!

Лечението на хроничния ечемик (халацион) е хирургично, като след локална анестезия се кюртира кухината на възпалението.

И при двата вида възпалителни процеси много рядко, и то само при усложнения, се стига до обща антибиотична терапия.

За профилактика, на първо място са редовните прегледи от офталмолог и спазването на режима на препоръчаното лечение, както и носенето на очила или контактни лещи.