Най-често срещаните тумори в практиката ни са тези на пикочния мехур и простатата, разказва доц. Красимир Нейков, началник на урологичната клиника в Онкологията в София.

След 50 г. мъжете у нас имат право годишно на един безплатен кръвен тест за простатно-специфичен антиген (ПСА). Това е стандартно изследване в цял свят, което дава първа индикация за възможен тумор на простатата. Методът има критици, защотопознава само в около 45-50% от случаите Няма обаче кръвно изследване в света за ранна диагностика на рака на простатата, който да е на 100% сигурен, пояснява доц. Нейков.

Уролозите трябва да намерят време, да седнат и да поговорят с пациентите, защото не всяка завишена стойност на ПСА е свързана с рак, казва още специалистът. В този случай е уместно веднъж годишно да се посещават лекар за контролен преглед. В случай, че тоталният ПСА е между 4 и 10 нг/мл, е уместно да се проследи съотношението му към свободния ПСА. Така ще се избегнат случаи на ненужно извършване на пункционна биопсия на простатата.

Именно съотношението подсказва на уролога при кого се налага биопсия, и при кого - не. “Трябва добре да се обяснява на хората, за да не изпитват ненужен страх. Има хора с повишен ПСА, на които и 3-4 пъти да правим биопсия, пак няма да открием тумор, защото го няма. Нивата на ПСА обаче си остават високи”, пояснява доц. Нейков.

В САЩ намират най-ранните форми на рака на простатата, защото вземат биопсия от 20-22 точки.

Там са по-агресивни по отношение на оперативни интервенции и лъчелечение. В скандинавските страни обаче предпочитат да проследяват ранните форми и едва когато туморът достигне критичен обем, се пристъпва към агресивно лечение.

"Има агресивни тумори на простатата, а с други може да се живее дълги години и причината за смъртта на пациента да е от съвсем друга. Сега навлизат методи в клиничната практика, които позволяват ракът в простатата да се следи прецизно и чак като ПСА се повишава с бързи темпове и туморът нараства по обем, за да не се застраши здравето на пациента, се пристъпва към съответно лечение. Подобен подход обаче е за добре работещи здравни системи и центрове, снабдени с високотехнологична апаратура за диагностика и наблюдение", изрази мнение доц. Нейков.

Ракът на пикочния мехур започва като повърхностен, без да стига до мускулатурата. Често пациентите в по-ранен стадий идват след профилактично ултразвуково изследване. Лекарят гледа бъбреците, но и цялата отделителна система. Установи ли дефект в изпълването на мехура, изпраща го за диагноза. В 90% съмнителните случаи се оказват рак. Така се откривал и тумор на бъбрека, защото по това време пациентът още не усеща болка или друго смущение при уриниране.

Важно е туморът да се изреже максимално, като се вземе материал за хистологично изследване от повърхността и основата на тумора. С просто око не може да се видят туморнитеклетки и промените в дъното на мехура, които са микроскопични. От тях обаче туморът може да тръгне отново. Втората проба се дава за изследване отделно.

Когато пристигнат двата резултата от патологията, се изяснява далиракът е повърхностен. Добрата новина е, че такива са 50-70% от туморите. Лошото е, че те рецидивират често. Може да се появят на същото, или на друго място. Урологичната клиника в Онкологията е една от малкото в България, в които след изрязването на тумора на мястото в пикочния мехур се слага противотуморен препарат (антибиотик). Това е много важно, защото лекарството убива поне 50% от туморните клетки, пръснати по време на операцията и полепнали по лигавицата на пикочния мехур.

Операцията на тумора на пикочния мехур е през пикочния канал. Може при един пациент да се наложи извършването на няколко безкръвни оперативни интервенции. Ако туморът е засегнал и мускулатурата, обикновено се отстранява целият мехур. Откаже ли пациентът, може да отиде на химио- и лъчетерапия, а на всеки три месеца минава на цистоскопия - с ендоскоп се оглежда мястото. При премахване на целия мехур се прави нов от тънко черво. Може и урината да отива към тръба от тънко черво, която се отвежда извън тялото. Качеството на живота се влошава, но има контрол върху онкологичното заболяване.

"Най-младият ми пациент с тумор на пикочния мехур е 16-годишно момче. Той е жив и здрав - един от редките случаи, когато изрязваме тумора и няма рецидив", коментира доц. Нейков. Пикът на заболяването е между 60 и 74 г. Туморите на пикочния мехур в 50% от случаите се дължат на пушенето и фактори на външната среда - работа с химикали (бояджийство, обувна промишленост и т.н.). Попадайки в отделителната система, тези вещества дразнят епитела и предизвикват образуване на туморни клетки.

Онкодиспансери сменяли терапията от клиниката

Онкоболни търсят понякога редакцията с оплакване, че диспансерите не им отпускат терапията, препоръчана от клиниката, където са оперирани. Получава се известно дублиране на дейността ни с тази на онкологичните диспансери, коментира доц. Нейков. Невинаги наличието на онкокомитети означава и качествено назначено лечение.

Съществуват онкокомитети, където квалификацията на членовете не е достатъчна, но тази структура трябва да съществува. “При нас пациентите получават диагноза и лечение, но по закон трябва да ги изпратим към онкодиспансера по местоживеене, където също минават през тамошната комисия. Ние определяме лечебна тактика като оператори и специалисти, основно занимаващи се с тези злокачествени заболявания.

В диспансера обаче пациентът може да попадне на специалисти, които никога не са диагностицирали, оперирали и наблюдавали даденото заболяване. Не са редки случаите, когато в онкокомитета има експерти от различни здравни заведения, които реално са далече от активна лекарска дейност - пояснява доц. Нейков. - Понякога там назначават медикаментозна терапия, различна от тази, предписана в болницата.

Съветват хората да изчакат и да бъдат разгледани на тяхната онкокомисия или заострят вниманието на пациента повече към страничните явления на препоръчваната терапия, пропускайки предимствата. Така болните изпадат в почуда на кого да вярват.”

Болницата лекува, но не може да изпише медикаментите за амбулаторно лечение. Не може лекарят, който поставя диагнозата и има интерес пациентът да живее по-дълго и дори да оздравее, да не може да участва в определянето на дългосрочната терапия. Решението е просто - болницата, където пациентът е диагностициран и опериран, да препоръча лечение, което да бъде изпълнено в диспансера", предлага доц. Нейков. Тогава отговорността за състоянието му нямало да се размива.

Пациентка на 83 г., оперирана няколко пъти от тумор на пикочния мехур, получила няколко рецидива за 5 месеца. От болницата назначили лечение, но в диспансера казали на жената, че няма нужда от медикаменти с аргумента, че можело да настъпи цистит като страничен ефект. Но усложненията и стресът от операция с пълна анестезия за толкова възрастен човек са доста по-големи, смята доц. Нейков.

Като шеф на урологична клиника при него идват за консултация пациенти от цялата страна. “Чета много епикризи, сравнявам и правя своя преценка за всяка една клиника и отделение, където са лекували пациента.

В практиката си откривам понякога големи пропуски при операции на злокачествени образувания, които са в разрез с общо установени правила за добра клинична практика и препоръки на големи урологични организации. Доста често напоследък се премахва рак на простата или пикочен мехур, но не се прави лимфна дисекция.
 А тя е основна хирургическа процедура за определяне на стадия и лечение на заболяванията на тумори на пикочно-половата система”, разказва доц. Нейков.

В епикризата на всеки пациент е отразено хистологичното изследване на материала, взет по време на операция. “Не е възможно да е направена лимфна дисекция, да са изпратени лимфни възли за изследване, а резултатът да не е отразен в епикризата. Това било недопустимо”, допълва той.

Може само да се градят хипотези защо се случва така.

Доц. Красимир Нейков ръководи урологичната клиника в Онкологията.

Пациентите се чудят защо получават различна терапия в диспансера.